Федерико Борландели

„Росини ми е завещал музика в кръвта“

Прочитане за 9 мин.

Италианският музикант, редактор, писател и моден дизайнер Федерико Борландели е прапраплеменник на великия композитор Джоакино Росини и потомък на маестро Марко Кастолди – един от най-известните пианисти на „Ла Скала“ в началото на ХХ век. Федерико Борландели живее във Варна, където създава собствена модна линия за дрехи, управлява музикална агенция и се занимава с консултантска дейност в областта на музиката. Преди година издаде първия си трилър „Островът на черните скали“, а в момента пише нов криминален роман, чието действие се развива в България.

Сеньор Борландели, Вие сте потомък на великия Росини. Как съхранявате музикалното наследство на големия италиански композитор?
По майчина линия съм прапраплеменник на големия италиански композитор Джоакино Росини. В моето семейство всички са музиканти. Баба ми и дядо ми бяха пианисти. Бащата на баба ми Сиджизмондо Гиларди е бил един от строителите на оперния театър в Милано „Ла Скала“ след войната. Неговото име е издълбано в знак на почит на паметна плоча на сградата. Бащата на другата ми баба е бил известен пианист в „Ла Скала“ – маестро Марко Кастолди, приятел с Маскани и Пучини. Цялото ми семейство по майчина линия е неразривно свързано с музиката, а родът на баща ми се е състоял от добри търговци. Цялото ми детство е преминало в музикалните среди, театрите и оперите и затова още на 5-годишна възраст аз вече свирех на пиано. Учил съм пиано и оперно пеене.
Искам да отбележа обаче, че никога не съм парадирал със своята родствена връзка с великия Росини и не това ме е направило човека, който съм сега. В чужбина хората не се интересуват толкова от потеклото, колкото от историята, която ти си сътворил със своите ръце, своя ум и своето сърце.

Има ли нещо лично, което пазите от него?
О, да, това са неща, които се предават от баща на син. И аз ще бъда много щастлив един ден да имам свой син, на когото да предам тези реликви. Може би някога те ще попаднат в музея. Имам малка шапка на Росини – бомбе, чифт негови ръкавици, една малка тетрадка и още нещо много ценно – една оригинална страница с музика. Това са нотите на една песен, написана с почерка на Росини. Тази семейна реликва е най-голямото ни богатство и е поставена в рамка за спомен на поколенията. Но най-ценното за мен е, че Росини ми е завещал музика в кръвта.

Освен гениален композитор, Росини е бил велик кулинар, наричайки висшата кулинария „две дървета от един корен“. Министри, посланици и аристократи са мечтаели да попаднат на неговите приеми, защото той сам е приготвял изисканата храна. Вие наследили ли сте дарбата на Росини като кулинар?
Когато бях малък, у дома храната приготвяше моят дядо и правеше всичко по рецептите на Росини. Но това е разбираемо, защото вкусът към тези неща вероятно се предава генетично. Аз обаче имам една много интересна случка в моя живот. Тук, в България, един приятел ме покани в дома си на вечеря. Какво беше моето учудване, когато видях, че всички блюда са приготвени по оригинални рецепти на Росини. Явно българският ми приятел се беше подготвил за тази чудесна изненада, която винаги ще помня. За мен беше много мило преживяване.

Една от най-големите Ви страсти е литературата. Били сте стилист, редактор и директор на списание.
От 43 години се занимавам с музика, тя е моят живот, а от 30 години работя в областта на модата. Започнах като модел, бях 17-годишен. По-късно работех като стилист, редактор и директор на модно списание. През миналата година издадох книгата „Островът на черните скали”, която написах в Портофино, Италия, и българското село Преселци. Г-н Любен Дилов-син беше мой редактор. Действието на трилъра се развива в Канада и Холандия. Преди 3 месеца започнах да пиша моята втора книга, чието действие се развива в България. Много се надявам публиката да я хареса.

Идвали сте в Шумен няколко пъти. Ще организирате ли отново някакво културно събитие в Шумен като миналогодишната опера под звездите?
Надявам се топлите чувства между мен и шуменци да са взаимни. Аз дойдох в този исторически град с мисията да направим нещо красиво, и го направихме. Кметът Любомир Христов ми повярва и смятам, че успяхме да подарим на Шумен един прекрасен оперен спектакъл през юли миналата година на паметника „Създатели на българската държава“. Получи се грандиозна оперна гала. Моето предложение сега е да направим един музикален оперен фестивал на мемориала сред природата. За съжаление, пандемията от COVID-19 забави организацията, но мисля, че не е късно. Готов съм, знам какво трябва да се направи, очаквам с нетърпение да започнем подготовката. Още повече, че хората са зажаднели за култура и изкуство.

Пълното интервю с Федерико Борландели и рецептата на любимото му ястие „Турандо Росини“ може да прочетете в в септемврийския брой на Аржент от 2020, „Закъсняло лято“ .

Прочетете материала на английски.