Даниела Пенева
Неразказаната досега история на Къщата с ягодите
Прочитане за 10 мин.Даниела Пенева е родена в Шумен, завършила е специалност „Българска филология“ в Шуменския университет. Живее в София. Следва мениджмънт, работи като сътрудник към радио, организатор на продажби в театър, мениджър в сектора на финансите и социалните услуги. Дебютира с романа „В сянката на спиралата“. Заглавието на втората ѝ книга e „Къщата с ягодите“. Сюжетът на книгата започва в София и завършва в Париж.
Заглавието на втория ти роман „Къщата с ягодите“ е инспирирано от реална архитектурна сграда в столицата. Какво те провокира в историята ѝ?
Всеки, който е виждал къщата с ягодите, не може да не остане запленен от нейния вид и излъчване. Тя изглежда като пазител на множество тайни, зад чийто стени се крие непознат приказен свят. На пръв поглед историята на този софийски дом е съвсем тривиална – построена от българин, завършил във Виена, по поръчка на банкера Иванов, а след войната национализирана и по-късно превърната в паметник на културата. Историята не пази данни за съдбата на семейството, което е живяло вътре, нито какво е станало с тях след 1944 година. Това, което истински ме плени е неразказаната история на този прекрасен дом и неговите неразгадани тайни.
Какви са персонажите в книгата и какви още пространства обитават? Дали са само урбанистични, само национални или не?
Персонажите в книгата са свързани на първо място с времето. Миналото е разкрито чрез разказите на възрастна жена пред нейната малка слушателка. Карина Ор е прикована към инвалидния си стол и единственото, което ѝ е останало са нейните спомени. Деветгодишната Стела, открива в нейно лице бабата, която няма, но едновременно с това приятел и учител в живота. Настоящето от своя страна присъства чрез съзряването на малкото момиче, попило опита и знанията на възрастната жена. Минало и настояще се оказват неразривно свързани чрез пространствата на Париж и София.
Невъзможно е в един роман да няма сюжет, свързан с любовта. Как е в „Къщата с ягодите“ и какво води след себе си?
Любовта е важна тема в романа, тя присъства чрез различни нейни проявления – тази на дъщерята към своя баща, на приятелите един към друг и накрая изгарящата любов на Ема, която я запраща буквално в деветте кръга на Ада. Както и в живота понякога завистта побеждава чистата любов, така и в романа героите са изправени пред трудни избори родени във времето на разделяща света война.
Не много автори се престрашават да издадат книга в условията на COVID-19, още повече, когато има затягане на мерките при втората вълна на пандемията и частичен локдаун. Теб какво те накара да представиш романа си в края на тази особена и опасна за здравето и икономиката 2020 г.?
Аз твърдо вярвам, че има истории, които трябва да бъдат разказани и имат своето време и място за това. Може би точно сега е моментът, в който да си спомним, че освен COVID-19 съществуват и други неща. В които страхът от заразяване не съществува, но нуждага от оцеляване присъства по същия болезнен начин.
За разлика от много други автори на проза ти си с филологическо образование. То дава ли ти възможност понякога да се дистанцираш от ролята си на автор, да погледнеш отстрани на персонажната система, на сюжетите, на наративните модели, на хронотопа в книгата?
Мисля, че образованието със сигурност помага. Да си филолог за мен означава най-вече срещата с различни стилове, жанрове, автори и културни течения. Всичко това със сигурност създава възможност да погледна по различни начини на теста и героите в него.
Помня, че в студентските години в Шуменския университет приятели ти бяха Веселина – Вив Петрова, Полина Илиева, Красимир Вардиев и останалите от тогавашния Литературен клуб „Боян Пенев“. Сега когато си в София кои са най-близките ти хора от артистичните среди?
За мой голям късмет един от най-близките ми приятели е Ивайло Аспарухов, който е актьор в различни български и чужди продукции. В приятелския ми кръг от приятелите влизат и художници, фотографи, хореографи, дизайнери и такива свързани с музикалните среди. Този артистичен дух със сигурност оказва влияние върху творческите ми виждания и интерпретации.
И понеже сме в разгара на XXI век, няма как да не те попитам и какво носят на литературата и хората новите онлайн медии, какво се крие зад възможността през тях да споделяме литература, интервюта, видео, образи, информация, оценки и познание?
Краткият отговор е достъпност. Онлайн медиите дават възможност с едно кликане на мишката да се озовем на другия край на света и да се запознаем с автори, които иначе биха били недостъпни за нас. Дългият отговор е свързан с опасността на прекалената достъпност. Модерните времена създадоха усещането за безкритичност. Сега можем да се докоснем до всеки автор, интервю и информация и за съжаление наблюдаваме парадоксът на безпросветността. Колкото по достъпна е информацията, толкова повече незнаем как да я използваме и какво да правим с нея.
Как ще изпратиш 2020 г. и какво си пожелаваш за 2021?
Настоящата година смятам да изпратя сред тесен кръг от приятели, защото 2020 г. ни припомни колко важни са хората, които винаги са до нас. Като всеки човек имам купища желания, които се надявам да се сбъднат. Предвид отиващата си година, обаче искам да си пожелая здраве за мен и моите близки и много любов.
„Къщата с ягодите“ може да откриете ТУК.