Александрина Михайлова

"За да успееш, трябва да бъдеш себе си"

Прочитане за 12 мин.

Александрина Михайлова е обещаваща оперна певица, на която специалистите предричат успехи. Родена е през 1998 г. в Шумен. Първият вокален педагог, с когото работи, е Недка Телбизова. Александрина учи оперно пеене в Модена, Италия. Участвала е с успех в майсторския клас на прочутата оперна прима Райна Кабаиванска.

Александрина, посрещна 2020 година в Шумен със семейството си. В същото време учиш в Италия. Чувстваш ли се разделена между тези две места?

Трябва да кажа, че не се чувствам раздвоена, защото и на двете места съм у дома си. Тук идвам при семейството си, там съм в моята къща, където съм напълно самостоятелна и с моите нови приятели, с това, което ми харесва да правя.

Сигурно не е бил лесен пътят до твоя успех. Ти си от малък град в Югоизточна Европа, от България, от Шумен, където дори няма опера, а стигаш до Меката на операта – Италия. Какъв беше този път?

Александрина Михайлова

Да кажем, че извадих голям късмет, но това наистина го дължа основно на моята преподавателка по пеене Недка Телбизова, която ме представяше на много конкурси, за да бъде забелязана. Една от пианистките ми на конкурсите – Вивиана Гроданска, ме предложи за майсторския клас на Райна Кабаиванска, защото предполагаше, че маестрата ще ме хареса и ще ме покани. Всъщност наистина така стана. Райна Кабаиванска ми даде стипендия, за да се обучавам с нея в Италия.

А този майсторски клас даде ли ти възможност да попиеш от най-добрите традиции в оперното пеене на XX век и същевременно да изградиш у себе си една автономност и усещане на човек от XXI век?

Трябва да кажа, че разликата между оперните певци от XX и XXI век е огромна, защото самите ценности на оперното изкуство в момента са се променили много и е по-трудно да пробиеш в тази сфера сега. Не, защото няма публика, а защото има твърде много певци, които вече не са като отделни личности, а по-скоро като роботи. Когато някой иска да пее, той отива, явява се на конкурс, харесват го, но ако не продължава да бъде полезен на хората, диригентите и агенциите, веднага го заменят с друг.

Тази заменяемост отнема ли от индивидуалността?

Доста повлиява, защото някак се губи индивидуалността. В миналото публиката е ходила да гледа опера, за да чуе тези известни личности и тези големи гласове като Ди Стефано, Калас, Кабаиванска. В момента се отива, за да се види операта, пак да се слушат новите певци, но някак си самите гласове се обезличават. Защото ти вече не помниш кой е пял в операта, на която си отишъл.

Това означава ли, че е все по трудно за оперните певци в XXI век да доминират и да бъдат разпознаваеми за публиката, както са го правили редица изпълнители в България през миналия век?

Александрина Михайлова

Да, защото вече даже оперният певец не е толкова важен колкото режисьорa в самия спектакъл. Режисьорът прави всичко, измисля всичко. Aко не му харесва нещо, веднага певецът може да бъде заменен. Разбира се, има и певци, които все още се отличават като Франческо Мели и Анна Нетребко, която в момента е сред най-известните оперни певици.

Как гледаш на съчетанието между традициите на оперното изкуство и рок или поп на сцената?

Мисля, че е възможно, но зависи с каква идея и по какъв начин е съчетано. Например човекът, който постигна наистина това, е Лучано Павароти с неговата идея за „Павароти и приятели“, правейки тези благотворителни концерти заедно с известни рок музиканти.

Публиката обаче какво печели и какво губи от тези формати?

Мисля, че печели. Забавлява се по друг начин. Може да разшири своя светоглед, да види нещо ново. Може би, ако няма толкова добра идея, тогава става невъзможно за двете изкуства да бъдат заедно. Вероятно ще загуби или рокът, или оперното изкуство.

И понеже всеки успех изисква много жертви, от какво се лишаваш ти, за да бъдеш успешна в операта?

Засега не съм се лишила от почти нищо. Вероятно в бъдеще, когато вече имам свое семейство, единствената пречка ще бъде многото пътуване, защото принципно музикантите постоянно пътуват и често даже на празници не могат да се приберат при своето семейство.

Това обаче е плюс, защото дава възможност за още музикални срещи и още музикални партньорства, за опознаване на различни култури и различни сцени. Като говорим обаче за различните сцени, може би трябва са попитаме доколко този европоцентризъм, който ни кара да мислим, че все още изкуство на Европа превъзхожда останалите, е адекватен по отношение на операта. Оперните сцени на Далечния Изток и на САЩ станаха ли конкурентни на европейската?

Определено, защото в Щатите и в азиатския свят в момента се дават наистина много пари, за да се развива това изкуство. В Китай в много градове се изграждат театри, правят се симфонични оркестри с музиканти от цял свят, за да се разшири музикалната култура.

В инвестициите в образованието Китай също прогресира. Университетите там могат да си позволят световни звезди като лектори. Нещо, което Европа май трудно постига.

Да, защото Европа, наречена още Стария континент, си държи на старите традиции. Даже трябва да кажа, че ако има някой конкурс в Италия, те предпочитат техните певци да отидат на финала или да спечелят. Предпочитат винаги италианско име да бъде певец, а не някой чужденец, който не знае дори езика им, защото операта основно се пее на италиански и те се разбират.

Какви са твоите съвети към начинаещите оперни певци, които тепърва търсят вокални педагози, с които да работят; тепърва започват да търсят своето място в музиката?

Бих ги посъветвала да се забавляват. Да се отпуснат, просто да пеят. Да не се притесняват от конкуренцията, защото ако са добри, те ще успеят да пробият. Да не слушат толкова старите певци, да не се опитват да ги имитират, защото трябва да открият своята индивидуалност, за да не бъдат като клонинги всичките.

Какво ти предстои през 2020 година, кои са следващите ти участия?

В момента ми предстои един концерт през февруари в Раварино, това е един малък град близо до Модена, в който всяка година майсторският клас прави концерт. Най новите от майсторския клас или тези, които не са пели все още на този концерт, трябва да се изявят. Защото той е старт на кариерата и след това идват другите концерти.

Прочетете материала на англисйки.