Шедьоври по време на мор

Трудностите, които срещаме днес, определят това кои ще бъдем ние утре.“
-Леонардо Да Винчи

Едни от най-големите световни шедьоври са създадени по време на криза, бедствие, пандемия или накратко казано – мор. Какво е накарало художници и писатели да творят в тези мрачни дни, изпълнени с нечовешки страдания, поголовна смърт и тъмна безнадеждност? Какъв пламък е мъждукал в сърцата им, за да поискат да го покажат и подарят на целия свят?

Вероятно изключителното време ражда изключителни творби. Защото творецът не може просто да носи у себе си мрачните картини, той трябва да ги нарисува, да ги разкаже, да ги изпее. Понякога през сълзи, понякога през смях. Както казва американският новелист Чък Паланюк (авторът на „Боен клуб“), „За съдаването на каквото и да е истинско изкуство е нужно страдание“.

Нека да си припомним някои от най-забележителните шедьоври, създадени по време на бедствие.

Чумната епидемия в Европа

Ярък пример е изтъкнатият представител на Ренесанса – италианският писател Джовани Бокачо, който създал прочутата си творба „Декамерон“ по време на чумна епидемия.

През 1347 г. чумата се появила в Марсилия, а на следващата година достигнала до Авиньон, Венеция, Генуа и Барселона. Смъртността била ужасяваща, а заразата се възприемала като Божие наказание. Седем жени и трима мъже напускат Флоренция и страшните гледки, забягвайки в едно имение сред природата. За да преборят мисълта за грозящата ги заплаха, компанията решава да се отдаде на веселие през деня, а вечерта всеки от тях да разказва по една увлекателна история. С този сборник, Бокачо утвърждава жанра на краткия прозаичен разказ в европейската литература.

Годината без лято

1816 г. е позната като Годината без лято. Изригнал вулканът Тамбора в днешна Индонезия, който изхвърлил в атмосферата тонове лава и прах. Природното бедствие причинило смъртта на няколко хиляди души, живеещи в подножието на планината. Най-опасното последствие за Земята обаче било така наречената „вулканична зима“. Заради нея атмосферата се охладила, слънцето не се виждало, селскостопанската продукция измръзнала на полето. Ужасният студ бил опустошителен за населението, което се изхранвало от земята. Но такива събития променят радикално както климата, така и живота. Те раждат и гениални творби.

По това време Лорд Байрон решава да покани във вила до Женевското езеро приятеля си Пърси Биш Шели, съпругата му Мери и домашния си лекар Джон Полидори. Заради мрачното време те не можели да излизт навън и се развличали четейки страшни истории. Лорд Байрон предлага на компанията творческо състезание: всеки от тях да напише по една собствена страшна история.

Именно така в хода на състезанието се ражда шедьовъра на Мери Шели „Франкенщайн“, разказващ за едно сътворено от човека хуманоидно създание, което се превръща в чудовище. С романа си Шели де факто поставя началото на научната фантастика. А по-късно този сюжет се превръща в попкултурен мит и основа на много произведения на различните изкуства.

Байрон пък написва историята „Фрагмент“, която по-късно станала основа на творбата на Полидори „Вампир“. Литературните критици са единидушни, че тези произведения проправят път на жанра на романтичния вампиризъм (родил по-късно класиката на Брам Стокър “Дракула”). И всичко това се случило, когато „всички птици отиват да спят на обяд, а свещите се налага да светят като в полунощ“, както Байрон пише в поемата си „Тъмнина“.

Холерната епидемия в Русия

Прехвърляме се две десетилетия по-късно, в пределите на тогавашната Руска империя, покосени от холерна епидемия. През 1830 г. великият руски поет, белетрист, литературен критик и драматург Александър Сергеевич Пушкин заминава за наследственото имение Болдино. Там е задържан за три месеца поради наложената карантина срещу разпространение на епидемията.

През трите месеца на карантина Пушкин изживява най-продуктивния си творчески период, известен в литературната история като Болдинската есен. Точно тогава той написва голяма част от гениалните си произведения, сред които „Повести на покойния Иван Петрович Белкин“, „Малки трагедии“, последните глави на „Евгений Онегин“, „Къщичка в Коломна“ „История на село Горюхин“ и „Приказка за попа и неговия работник Балда“, сред много други.

Личната драма като извор на вдъхновение

Социалната изолацията, водеща към мощно творческо отприщване може да е породена и от напълно лични обстоятелства. Такъв е случаят с Уилям Портър, издател на фалирал хумористичен вестник и бивш банков чиновник. Портър издържа семейството си като репортер и водещ на вестникарска колонка, когато е обвинен в незаконно присвояване на банкови средства, докато е работел като банков служител. За да избегне пандиза, Портър бяга в Хонолулу, но след 6 месеца се връща и се предава на властите, след като съпругата му почива внезапно от туберкулоза, оставяйки дъщеричката им напълно сама. За да осигури препитание за дъщеря си, в затвора Портър започва да пише разкази. Първият му сборник е публикуван през 1899 г. в списание “МакКлуър”; успехът е последван от втора серия къси разкази, посветени на Коледа. Уилям (който ще излезе за добро поведение след три години, вместо отсъдените му пет) не иска дъщеря му да знае, че татко й е лежал в затвора, затова подписва творбите си с литературен псевдоним известен днес по цял свят – О.Хенри. Останалото, както казват, е история, дала ни един от най-гениалите майстори на късия разказ.

Стотици примери в човешката история показват, че по време на криза се раждат гениални творби. Макар и последиците от бедствията и пандемиите да са унищожителни, те винаги предизвикват редица трансформации в обществените и икономически системи, които в дългосрочен план имат позитивен ефект върху прогреса на човечеството. По същия начин кризите могат да поставят ново начало в различните изкуства.