Боговете носят плетени шапки
Да се погрижиш за някого създава усещане за близост
Прочитане за 3 мин.На влизане в горската обител на будисткия храм Daisho-in се разминавам с широко усмихната жена. След две крачки – с господин, засмян до уши. Но какво става?! Всичките ми очаквания за свещена обител са свързани със сериозност, мълчание и смирен поглед.
В следващия миг самата аз прихвам и затулвам устата си с ръка. Пред мен алеята се извива и се открива смайваща гледка: стотици малки, каменни статуи на ухилени будистки монаси с плетени цветни шапки – розови, жълти, червени, зелени… Оказва се, че статуите са превъплъщения на учениците на Буда. Всеки от тях е с ярка шапка, а лицето му изразява различна емоция: щастие, гордост, почуда, спокойствие. Сред палитрата от шапчици човек се чувства дълбоко озадачен и очарован от тази негласна подкана да се посмее, без това да е в разрез с духа на храма.
По-нагоре по стълбите удивлението расте. Идват т.нар. jizo статуи – те са ведри, дебели бебета, също с плетени шапки. Повечето се крият в тревата или надничат иззад храстите. Jizo се смятат за покровители на пътешествениците и децата. Хората често им слагат гердани, лигавничета или престилчици
– „Но кой ги облича така, защо са тези шапки?“ – спонтанно възкликвам аз пред един от монасите.
– „Хората им плетат шапки.“ – отвръща той. – „Това им вдъхва чувство за непосредствен досег с боговете. Да се погрижиш за някого създава усещане за близост.“
Досега никога не ми беше хрумвало, че аз мога да се погрижа за Бог, вместо той за мен. Ще се науча да плета!