Дигитално безсмъртие

Свещеният Граал. Заветната цел на човечеството от памтивека. Безсмъртието. Можем ли да го постигнем?

Този въпрос преследва мечтатели, шамани, духовни лидери, философи, учени, футуролози и интелектуалци още от момента, в който хората са започнали съзнателно и целенасочено да изграждат един концептуален образ на Отвъдното.

Възможно ли е въпросът за вечния живот вече да е намерил своя отговор?

Постижимо ли е само в рамките на едно-две поколения хората да живеят толкова дълго, колкото си поискат, в условията на една сътворена от самите тях виртуална реалност? А може би самата продължителност на живота ще се удължи в пъти? Наистина ли благодарение на генното инженерство децата на нашите деца ще се раждат защитени от вируси, заболявания или пандемии, които от векове преследват човечеството (актуален проблем в светлината на COVID-19)? И възможно ли е един ден нашите тела да бъдат напълно съвместими с нанотехнологиите, микроскопични нанороботи поддържащи клетките и артериите ни в безупречно здраве?

Колкото и невероятно да звучи, расте броят на учените и футуролозите, които вярват, че всичко това не просто е възможно, а е на път да се превърне в реалност съвсем скоро. От гледна точка на технологиите, човечеството е на кръстопът. Много от футуристичните идеи на писатели фантасти от миналото (и настоящето) вече са реалност, а някои от тях дори вече правят първи стъпки на пазара: достатъчно е да споменем изкуствения интелект, биоинженерството, дигиталното съзнание и виртуалната реалност.

Опитите да си представим нашето общество в далечното бъдеще винаги са предизвиквали богата палитра от емоции: от страх и скептицизъм до любопитство и стремеж към технологичен напредък. Но може би това бъдеще съвсем не е толкова далечно и затова е изключително важно ние, хората, да участваме активно в дискусиите за все по-реалния преход през 21-и век от фант-астичното към факт-астичното.

Ако трябва да поставим нещата в перспектива: до не толкова отдавна се смяташе за невъзможно автомобилите да се движат сами по пътищата или пък шофьорите да ги управляват само с мисълта си. Днес очакваме достъп до такива иновации да бъде даден на широката общественост съвсем скоро. Подобна технология ще позволява на мозъка да изпрати мисловен сигнал за опасност към системата за управление на колата три секунди, преди тялото да е успяло да реагира (което понякога е разликата между живота и смъртта на пътя). По същия начин хора с ампутирани крайници ще могат да движат своите протези посредством мозъчни сигнали, свързани със система от електроди.