Баба Свеа
Само мъртвата риба следва течението.
Прочитане за 3 мин.Днес ще строим дървена ограда с Хелене, на която от седмица помагаме в къщните дела. (Хелене е норвежка, мъжът й е швед на име Бьорн, а ние сме в дома им благодарение на онлайн платформата за трудов културен обмен workaway.info).
Майсторим и дялкаме буквално на тротоара. В един момент по улицата се задава висока, белокоса шведка на възраст. Спира се пред нас и изстрелва: „Къде съм?“ Хелене любезно я упътва към дома й, а старата дама отронва: „Да му се не види, тук съм родена, а сега не мога да си намеря къщата…“ После продължава надолу по улицата. Хелене ни разказва, че баба Свеа е съседка и неотдавна е навършила 90 години.
След четвърт час по тротоара отново се задава белокосата. Само че този път се движи в обратната посока. Подминава ни със залутан поглед, без нищо да каже. Когато след двайсетина минути се появява за трети път, Хелене поставя загрижено ръка на рамото й и казва: „Хайде, Свеа, ще те закарам до вас.“ В този миг бабата я поглежда строго и отсича: „Не, това ще бъде измама!“ и продължава с решителна крачка нанякъде.
Хелене се усмихва и прошепва с блясък в очите: „Знаете ли, шведите имат една поговорка: Само мъртвата риба следва течението.“