Там, където морето прегръща изгрева

“There I was on a July morning
Looking for love
With the strength of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm and the night behind me
And a road of my own’’ 
– Uriah Heep

Джулай морнинг или Джулая е едно от малкото събития, характерни само за България. Според някои източници, Джулая е основно хипи празник, според други традицията му възниква като протест срещу комунистическата власт. И в двете версии има нещо вярно. В онези първи години, Джулая е основно символ на протеста срещу ограниченията на властта и сремежа за тотално освобждаване на духа, мисълта и тялото. Организира се от  свободомислещи млади хора, които пеят цяла нощ забранени песни и се отдават на свободна любов. Мотото на празник тогава е  – „Прави любов а не война“. Името идва от легендарната песен на Юрая Хийп, „July Morning“.

За мнозина днес, традицията на посрещане на първите юлски лъчи е свързана както с освобождаване на тялото от токсините на града, така и с така необходимото пречистване на душата. Мигът, в който светлината побеждава мрака и го пропъжда. Самата гледка, съпроводена от неповторимия клавир на Кен Хенсли, носи една особена наслада, която пречиства съзнанието с обещание за идващото по-добро. Нещо като нова година, винаги носеща новото начало, но която празнуваме… през лятото.

Всеки, който е участвал в ритуала по посрещане на слънцето в първия ден на месец юли, знае – това е вълшебство, заради което си струва да се будува цяла нощ. Затова от началото на празника до днес, година след година българи от всички краища на страната се събират на любим за тях черноморски бряг, за да прегърнат изгрева. За нас този бряг е Фичоза.

Пета поредна година, традиционно посрещаме Джулая в почивна база „Романтика“, сгушена уютно в местността Фичоза на 12 километра южно от Варна. Разположена царствено на живописен хълм с обширна морска панорама, Фичоза е може би една от най-добре пазените тайни на летовника, жадуващ за презареждане на батериите и пълно пречистване от токсините на града.

Има едно особено вълнение в това да знаеш че всяка година, на тази дата, всички приятели разпръснати по света, ще се съберем точно тук, за да докоснем първите лъчи на юлското слънце…

Ето ни отново заедно, на „Романтика“. Барбекюто е готово, виното е изстудено, сцената е подготвена, а празничната маса – отрупана със салати, приятелски шеги и разкази за всичко, което ни се е случило през изминалата година – готови за незабавна консумация. И тази година наздравиците идват една след друга, но тоста, който ще вдигнем е само един – за живота. В отрязъка откраднато щастие, никой от нас не е забравил, че тази необичайна (и необичайно тежка) година ни изпита както никога до сега, давайки ни и едновременно отнемайки ни нещо.  Пием до дъно—за приятелите, за живота и за живите, забърсвайки тайно ъгълчетата на очите. След броени часове соленото юлско слънце ще запечата раните напълно.

А дотогава ще пеем.

Предварително подготвените микрофони и стратегически позиционираните тонколони са готови за експлозия. Музикални професионалисти – солисти и щури аматьори на беквокалите се раздават напълно в репертоара от любими песни и импровизирани танци. Отърсени напълно, макар и за нощ, от личните и професионални отговорности, които всеки от нас носи. Това е магията на Фичоза и сладката зараза на приближаващия изгрев. Ехото от нашия купон се издига във въздуха, преплита се с ехото на другите компании в комплекса и слиза надолу, към големия купон на брега.

Точно в 5:00 часа – с натежали очи и крака, дрезгави гърла и пълни сърца, вече сме на плажа заедно с десетки непознати ентусиасти в очакване на чудото. На брега ни посрещат мощните звуци на песента, дала името на този празник – „Джулай морнинг“. Като невидим енергиен обръч, тя ни е свързала всички, преди да се разстели над вълните и бавно да се слее с изгрева. А той, изгревът, всяка година е различен и по различен начин – е винаги прекрасен. Притихнали пред морето, следим сменящите се картини. С първото юлско утро, се раждаме наново.

Джулая за нас не е просто посрещане на слънцето в първия ден на  юли. Той е приятелството, смехът, топлите прегръдки, изживяната заедно радост. Той е песните, които пеем,  изтанцуваните танци, споделените спомени и изпитото вино. Той е зеленината на гората и простора на морето, неделима част от това вълшебно място. Той е свободата на духа, пречистил себе си, не-пречещ на никого и необезпокояван от нищо. Той е и гостоприемството на домакините на „Романтика“, които всяка година ни посрещат като скъпи семейни приятели, с грижата нищо да ни липсва.

И макар, че с времето първопричината за отбелязването на Джулая е някак загубена за младото поколение, всяка година на морския бряг към нас се присъединяват нови приятели с деца. Те ще продължат и след нас традицията на този своеобразен манифест на прероденото щастие, на песента, на приятелството и на любовта. Защото Джулая е преди всичко притаено в пластовете на сърцето усещане за младост. И като такова, то винаги ще възкръсва. На 1 юли – там, където морето прегръща изгрева.