Максим Ешкенази

"Щастлив съм там, където са ми куфарите"

Прочитане за 8 мин.

Утвърдено име сред съвременното поколение млади диригенти, Максим Ешкенази е описван като „енергичен и интелигентен“ музикант, който дирижира с пълна увереност и проницателност“. Вестник „Лос Анджелис Таймс“ го нарича „харизматичен и вълнуващ“. Запален спортист и лицензиран пилот. В момента живее в Южна Калифорния. За себе си Максим Ешкенази казва, че се чувства като мост между два континента и две култури. И че е щастлив там, където са му куфарите.

Бил съм много млад явно, защото си спомням концертите в зала „България“ като ярко преживяване. И най-много ме е развълнувал концертът на Брамс – Първа симфония, която чух за първи път и почувствах как нещо ме обсеби. Бил съм 4 – 5-годишен. Започнах да свиря на цигулка като дете на 5 години в софийското Музикално училище.

Маестро, кога за първи път усетихте музиката като разтърсващо преживяване?

А какъв беше пътят Ви до Лос Анджелис?

Бях студент в Националната музикална академия, но на втората година ме приеха в университета на Южна Калифорния (USC). Наложи се да взема две години за една, за да отпътувам и да продължа да специализирам оркестрово дирижиране и цигулка. Така се стекоха обстоятелствата, че още докато бях в тяхната консерватория, започнаха да ме канят за различни музикални изяви като диригент.

Така лека-полека се завъртя колелото и останах там, след като завърших образованието си. Имах щастието да свиря с много от добрите оркестри в Америка. Затова считам себе си като мост между два континента, две държави и две култури.

Как се чувствате в този космополитен град, където всеки идва от някъде? Има ли някакво значение, че сте българин? Какво носите като дух и послание?

Ако ме питате дали има нещо негативно в това, че съм българин там – не, нищо негативно няма. Там посрещат българите с отворени сърца, ръце и обятия. Харесват ни и дълбоко ни уважават. Никога не съм изпитвал момент на пренебрежение от страна на някого, напротив, към мене винаги са се отнасяли с голяма почит.

И разбира се, нося у себе си силния български дух и изконната ни вяра в доброто. Непрекъснато се опитвам да разпространявам българските класици като Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Георги Андреев, чиито музикални произведения съм дирижирал с 4 -5 оркестъра в САЩ. Опитвам се да пропагандирам нашата култура, доколкото мога. И се надявам в бъдеще да имам повече възможности да пренеса българската музика на тяхна сцена.

Участвате ли в някакви филмови продукции в Холивуд?

Във филмовата индустрия аз се появявам съвсем рядко. Съвсем наскоро записвахме с моя оркестър сцена от филм на Нетфликс, в която аз се появих като диригент. Просто ние сме в Холивуд и сме удобни. Като цигулар преди десетина години съм записвал музиката на някои от хитовете като „Спайдърмен“ например.

Различна ли е публиката по света?

Публиката си е публика, тя е еднаква по целия свят. Но в България винаги е хубаво да се върнеш и да усетиш родната топлина. Много е приятно.

Къде сте най-щастлив?

Аз съм щастлив навсякъде, където са ми куфарите. Ние, музикантите, сме пътуващо племе. От рано се научаваме да се пребазираме бързо и да се установяваме на нови места.

Какво ще пожелаете на читателите и приятелите на „Аржент пъбликейшънс“?

Надявам се, аз също вече да съм приятел на вашето онлайн списание. Харесва ми такъв проект, който свързва хората от различните континенти и ги прави по-добри. Пожелавам ви успех, а на вашите читатели – нека намерят най-хубавите четива при вас.

Публикувано със съкращения от пролетния брой на Аржент „Мостът“ (2020).

Прочетете на английски.