Светът и пандемията

Светът и пандемията

Предизвикателства и промени

2020 година ще мине под знака на пандемията. Каквото и да се случи в оставащите месеци до края ѝ. Без значение дали ще има втора вълна, или не, дали броят на починалите в Северна и Южна Америка ще продължи да расте, дали икономическото възстановяване от щетите, нанесени от Covid-19 и от мерките за борба с вируса, ще се случи по-бързо в Китай, Европейския съюз, Америките или в останалите региони по света.

Затова още отсега можем да опитаме да обобщим какво всъщност се случи и кои са най-важните последици. Понеже говорим за коронавирус, следва да отчетем, че този тип вируси са познати на вирусологията. За Covid-19 обаче повечето експерти твърдят, че е по-опасен и води след себе си по-голяма смъртност. Това мотивира националните държави да вземат карантинни мерки, да затворят границите си, да отменят самолетни полети, да наложат сурови или по-либерални мерки за безопасност.

От друга страна международните организации и националните правителства на редица водещи страни вложиха средства в разработване на ваксини и тестове на лекарства. Засега напразно, но експертите твърдят, че резултати е реалистично да очакваме през следващата година.

Дотук историята е добре позната, но за съжаление става повод за редица конспиративни теории. Като например тезите, възникнали почти навсякъде по света, че Covid-19 e изкуствено създаден в Китай, Русия, САЩ или друга страна, най-често идеологически или икономически антагонист на тази, в която се споделя конспиративната теория. Така например немалко граждани на САЩ и ЕС повярваха, че Китай стои зад разработването и дори разпространението на вируса. Подобни изказвания направи дори президентът Доналд Тръмп. Довод в подобна теза даде и самият Китай, който навярно забави информирането на останалите държави за първите случаи на заразени на негова територия, а освен това властите в поднебесната империя на няколко пъти променяха вече изнесените данни за смъртността в хода на самата пандемия. Което в значителна степен разочарова Запада. Стигна се дотам Тръмп да спре финансирането от САЩ на Световната здравна организация. С довода, че обслужва интересите на Китай. Други конспиративни теории сочат пък, че зараза няма, а всичко е блъф, организиран в цял свят от властите. Трета сочеше, че дори ветеринарни медикаменти лекуват успешно вируса, което естествено се оказа чиста лъжа и бе опровергано. В тазгара на епидемията в една азиатска държава Туркменистан президентът забрани говоренето за коронавирус и отчете, че в страната няма заразени, което също е неприемливо.

И понеже Китай бе първата държава, сблъскала се с Covid-19, a и ограничила и преборила пандемията, желателно или не, всички национални или международни стратегии и мерки се съизмерваха и определяха като успешни или не според резултатите на Китай. Това постави редица въпроси. Като например:

- Изтокът, който е по-авторитарен от Запада, реагира ли по-бързо и успешно в кризисни ситуации;

- На каква цена Китай се справи с първите огнища на Covid-19 в провинция Ухан и склонни ли са гражданите на западните демокрации да я платят;

- Може ли Китай да влезе в ролята на лидер и еталон, не само по линия на борбата с коронавируса, но и като модел на политическо, институционално и ценностно конструиране, който да е не само конкурентен, но и предпочитан пред тези на САЩ, ЕС и Русия?

Светът и пандемията

На първия въпрос е лесно да се отговори. Централизираната власт може да реагира по-бързо, по-силно от тази, която разчита на солидарност, процедури по съгласуване на решения, избори (политически, икономически и други). В този смисъл не е изненада, че Китай се справи по-успешно от Италия, САЩ и Русия.

По-трудният въпрос е на каква цена бе направено това. Отговорът зависи от това на кого ще изберем да вярваме - на официалната статистика на Китай, която е писана и евентуално манипулирана от партията и нейните функционери, които просто няма как да допуснат съмнение в правотата си, или пък на частните публикации и изявления в медиите и социалните мрежи извън Китай. А сигнали за безследно изчезнали здравни работници, журналисти и граждани, които спорят с официалните цифри съвсем не липсват. Естествено всеки от тях също може да бъде на този етап в графата с усъмняваща идентичност. Само че, за да запише някой в Ухан, че има повече мъртви и заразени, отколкото твърди държавата, е равносилно на самоубийство. Още повече, когато го направи със собственото си лице или име.

Реакцията на медиите в САЩ и ЕС да публикуват и коментират официалните статистики, както и алтернативните им частни изказвания, от една страна е белег за плурализъм, но от друга навярно говори за ценностно разколебаване. Тоест самият Запад е склонен частично да се довери на опита на Китай, макар и да не го приема и следва изцяло. Довод за последното е, че в началото на пандемията в Европа по време на създадения дефицит за маски, предпазни шлемове и спирт, много национални правителства потърсиха решение на проблемите си в търговия тъкмо с Китай. Което породи и следващият важен въпрос - как западните общества гарантират биосигурността си, ако почти всички предпазни средства се внасят от Далечния Изток. Но това е стратегически въпрос, на който поне сега няма нужда да се спираме. Само ще опитаме да отчетем, че гражданите на повечето западни демокрации не биха приели най-рестриктивните мерки, прилагани в Китай. Въпреки че в ЕС реално правото на свобода на свободно придвижване бе ограничено, а това е една от базовите ценности за Съюза. По линия на ЕС трябва да отчетем, че реакцията към коронавируса бе първо на националните правителства и едва после под формата на европейска солидарност и общ модел на действие, най-вече по линия на икономическото възстановяване. Допустимо е ЕС да бъде поставен под допълнителни трудности и заради последиците от Брекзит, които ще се преплетат с тези от пандемията на коронавирус.

Остава да опитаме да отговорим последваха ли някои от държавите Китай в реакцията си към пандемията. В политически план можем да отчетем, че много от страните в ЕС обявиха извънредно положение и дори въведоха законови промени, за да имат повече опции за въздействие на обществото. В Унгария Орбан се изкуши да разпусне парламента и да управлява с укази. Политическите системи на Русия и Турция се оказаха достатъчно мощно централизирани и там нямаше големи политически колизии. В много страни в Европа гражданите бяха под карантина, дори когато са здрави и не са заразни, налагаше им се да пишат декларации или SMS-и за да оправдаят пред властите престоя си извън дома. Най-либерален бе подходът на Швеция, но той пък доведе до висока смъртност.

В балканската страна България бе гласуван от парламента закон, който регламентираше кой как и на каква база взема мерките по време на извънредното положение. Парадоксално част от мерките се задържаха и след отмяна на извънредното положение по време на така наречената извънредна епидемична обстановка. По същото време в България изненадващо се роди и проправи път в парламента идеята за изграждане на държавна верига бензиностанции, което е меко казано странно, когато говорим за посткомунистическа страна с несъмнено лош опит в държавната намеса в икономиката. Пак там бе създадено и държавно мега ВиК дружество, на което навярно ще бъде отпуснат милиарден бюджет.

В Сърбия, която е в Европа, но не е член на ЕС и гравитира политически около Москва и Пекин, дори се появи билборд „Благодарим ти, брате Си Дзипин“ заради дарение от Китай. ЕС бе дарил повече, но не получи подобна благодарност. Съвпадението на всички тези действия ни водят към извода, че в някои региони, досега смятани за част от Запада, има тенденции за обръщане на Изток, към Китай. Което в случая на Сърбия е очаквано заради големия брой китайски инвестиции в икономиката на страната. Това би следвало да ускори процесите на интеграция на Западните Балкани, за да не изпусне Европа целия регион, но май няма консенсус за това.

В САЩ пандемията съвпадна с един от големите бунтове заради расизъм, проявен от полицай, при който загина чернокож гражданин. Съчетанието на двете кризи и може би агресивният тон, с който реагира Тръмп, като че ли поставят под въпрос победата му на следващите президентски избори. Натам води и фактът, че американският президент в телевизионен ефир шокира зрителите с предложението си хората да приемат или да бъдат инжектирани с дезинфектанти, за да се унищожи Covid -19. Последваха и смъртни случаи на хора, доверили се на думите на президента и пили различни дезинфектанти. До края на мандата си Тръмп ще бъде изправен пред задължението да възстанови образа си на силен лидер, без него е сигурно, че ще продължи да губи гласовете на по-либералните и демократични американци, без да е сигурно, че собственият му електорат ще бъде отново мотивиран, за да го преизбере. Сходни проблеми има и Борис Джонсън, премиерът на Великобриятания, който сам изкара коронавирус, няколко пъти смени визията си за справяне с болестта, а ще му се наложи да се справи и с ефектите от Брекзит след пандемията.

Справянето с икономическите последици заради затварянето на икономика, образование, спорт, културен сектор в много държави по света по време на пандемията ще бъде най-важният тест за правителствата, които управляват. А рецептата за справяне май е универсална поне по няколко пункта, въпреки че най-ефективните мерки и решения навярно ще са локални. Със сигурност ще се търси повече солидарност с хората и бизнеса, повече рационалност, повече оптимизъм и по-малко корупция и агресия. Дали ще се осигурят от политическите елити е друг въпрос. А от действията на разполагащите с политическа власт субекти днес зависи дали ще станем свидетели на следващ етап в изграждането на глобално общество и институции, дали ще се откажем от някои граждански свободи за сметка на повече сигурност, дали ще потърсим повече или по-малко държава, дали ще има нови вълни на расизъм, ксенофобия, тоталитаризъм, авторитаризъм, популизъм, дали ще търсим решенията в центъра или в периферията. А опитът показа, че пандемията и изолацията могат да бъдат прекарани най-приятно в най-малките села. Поне в България.

Шумен, България

Предай нататък