Сребровата къща

Сребровата къща

Къща - музей в Шумен пази магични тайни за отминали времена.

В сърцето на възрожденската улица в Шумен тясна павирана пътечка ни отвежда до една от най-магнетичните къщи, съхранили пулса на аристократизма на българското Възраждане – Сребровата къща.

Тежка порта пази тайнствената атмосфера на къщата-музей. А затвори ли се след теб, обаянието на миналото те пренася в далечната 1872 година, когато къщата бива построена за местния търговец Сава Бекяров. Няма точни данни за това как тя е придобита от Димитър Сребров, но историци смятат, че е наследство, оставено от неговия баща.

Родом от Трявна, семейството му идва в града, за да търси по-добра реализация на своя бизнес – производството на чехли. Ключова фигура в историята на фамилията играе най-малкият чичо на Сребров – Христо Златарев. Непримирим със семейния занаят, той тръгва да търси своя късмет и прехрана във Влашко. В Румъния Златарев се захваща с едно съвсем ново начинание – фотографията. Твърди се, че именно там той се запознава с Любен Каравелов и става негов поддръжник. Това е и една от причините за придобитото самолюбие, с което Златарев се връща в Шумен след Освобождението. Твърдейки, че семейството му уронва престижа на фамилията със своето бездействие по време на войната, Златарев презрително ги назовава с името Среброви.

Димитър Сребров също излиза от рамката на занаятчийството и остава известен като човека, учредил учителското дружество „Основа”.

Eдин от най-атрактивните паметници на културата

Сребровата къща

Но с какво е различна Сребровата къща и защо е един от най-атрактивните паметници на културата в града?

Внушителната й архитектура ни подсказва, че имотът е представлявал отражение на заможността на притежателя й. Масивни каменни плочи стелят пътека към двуетажната къща, която ни очарова още със салонното си помещение. От двете му страни са разположени четири стаи. Всяка от тях обзаведена и подредена според традициите на различните етноси, които съжителстват в града. Сребровата къща е единствената в града, която не претърпява промени от създаването си.

Обиколката в миналото започва от първата стая – билкарницата или така наречената спицерия. Малки стъкленици, везна, мензури и лечебни билки рисуват образа на характерната за времето си лечебница. През пътешествието ни превежда Християн Христов, служител в туристическото предприятие на Община Шумен. Той разказва за историята на първата шуменска аптека.”Хората, които за първи път откриват спицерия в нашия град, са унгарци. По-късно отваря врати и аптеката на д-р Вербий. Тук сме опитали да пресъздадем как е изглеждала една типична за времето си аптека”, обясни Христов.

Вървейки към Стаята на етносите, вниманието ни е приковано от величествения портрет на Димитър Сребров. Дървен чекрък, наредена софра и пъстра носия рисуват картина, която описва бита на ромите от онова време.

Неслучайно в чест на Христо Златарев една от стаите в къщата е реставрирана като ретро фото. Любопитен факт е, че той е първият българин с тази професия в града. В къщата е било и фотографското му ателие. Днес там всеки може да се върне през вековете чрез снимка за спомен в турска, арменска или ромска носия. Или пък да се снима в тоалет на повече от век или булчинска рокля.

Изискан стил, обичаен за времето си

Сребровата къща

Обиколката ни продължава по дървените стълби, които ни водят до втория етаж. Огромния хает ни оставя безмълвни. Край него са Арменската и Еврейската стая, Хотелско помещение и Шапкарницата.

„Това е стаята, в която оживява атмосферата на хотелите през онази епоха. Подредена е по модел на престижния шуменски хотел „Сан Стефано”, посочи Християн Христов. Изискано аранжираната стая показва стила, който е бил типичен за времето си и е смятан за луксозен интериор в началото на века. В хотелската стая са изложени и колекция от картички на над сто години.

Голяма част от експозицията в къщата е дарение от граждани. Такава е историята и на Шапкарницата, в която са изложени модели на шапки на известната шапкарница „Везувий”. Под всяка от тях се крие златен печат на марката. Собственост на Панайот Сакаров, шапкарницата също има собствена история за мечти, амбиции и усърден труд.

За да измисли име на ателието си, Сакаров прави нещо съвсем нетипично. Той поставя пощенска кутия и надпис: „Предложете име подходящо за шапките, които продаваме!“. Тогава сред предложените идеи изпъква името „Везувий”, провокирано от формата на част от предлаганите дамски шапки. Така шуменци купували бомбета, каскети и модни дамски шапки от „Везувий”. И до днес модните аксесоари носят аромата на кипящата от живот улица „Араста”, на която се е помещавало ателието. По исторически данни, шапките на Сакаров са били аксесоар и в царския двор на Борис III.

Обиколката ни завършва там, където започна – в китния двор, който пази тайни и легенди за отминали времена.

Шумен, България

Предай нататък