Поезия от Красимир Вардиев

Поезия от Красимир Вардиев

Градината

1
Пчела се опитва
Да изнасили
Пластмасова водна лилия

2
След години разбираш
Не не ставаш по висок
Нещата потъват
Бавно
В пръстта
Само нас ни заравят набързо

3
Цял следобед
Кълвач би
По металния стълб
Накрая умря

4
Спор оглася квартала
За имоти се препират
Два славея

5
Седемте бедствия
Не са седем повече са
Отмятам напастите
Като задачи
Наводнения пожари
Порои суши двуметров
Сняг после никакъв
Аварии безхаберие
Свлачища престъпници
Нахалници кретени
И редовите егоисти
С техните бетоновози
Буболечките не са вече
Нещо дребно

6
Рояци пълчища гмеж
Оси бълхи пчели кърлежи
Попови прасета, корояди, дървояди,
Още куп неща на които и името не знам
Бонус змии крастави жаби слепи кучета
И се повтарят на вълни
Разбираш защо за бабите
Монсанто е религия
И вероятно ще изчезнем като пчелите

7
Градинарството
Е предимно
Масови убийства

8
Новите уреди
Са новата музика
Триони косачки
Храсторези припяват
На къртачите
На вечните строители
Спи детенце спи

9
Гладни кучета
Вият вързани
Вечер след вечер
Някакви които
Се мислят за хора
Мислят също
Че могат да ги хранят
Веднъж
На два три дни

10
Виладжии
Играещи си
На стопани
С гръм трясък и вой
Наречен музика
Досаждат и изчезват
Прибират се в кутиите
До следващия път

11
Птичи песни
Пищна растителност
Тишина и спокойствие
Са такава рядкост
Че чак се изненадваш
И свършват бързо

12
Не знам хубаво ли е
Или жалко
Толкова щастлив
Не съм бил
Другаде
В градината усещаш
Че си жив
И смъртен

Пропускане на езици

Езикът на любовта
Толкова труден за учене
Толкова кратко времето
Затова да си говорим
На български
Аз не си струвам времето
Ти не си струваш труда
Идеални сме един за друг
Хайде да си направим
Белези

Лято

Свлачището те повлече споменче
Свлачището ти изчисти гънките
Опъна бръчките изглади формите
Като пластик демиург те докара
Завинаги младо обло и хрупкаво
С еднакви завършеци изветрели малко
Композиция кръгова със златен пясък
В злачните гънки зад банския
Боцкане охкане неравноделни тактове
Без балканска музика субектите стигат
Зън зън зън като сън като сън
Камбанката на корабчето за разходки
Два километра линейни море отвсякъде
Страшничко е в изгнилата лодка
И покрай полуидиота с мегафона
Тръпката полазва босите пръстчета
Катери катери и стига до кратера
Лятното слънце изпържи негърчето
Последното се обеси а бяха десет
Но не се обичаха достатъчно никога

Интервюто на Антоний Димов с Красимир Вардиев може да прочетете тук.

Предай нататък