Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Отключете митичното в себе си!

Образите, присъстващи в световните фолклорни и митологични разкази, са се появили като директни препратки и проявления от живота на различните народи. Тези разкази носят в себе си подсказки и важни житейски уроци. Те ни разказват за нашето собствено развитие, за нашата личност и в крайна сметка са отражение на самите нас.

В серията Митологичната жена: архетипи от вчера до днес, ще се впуснем в изследване на подбрани женски образи от славянската, еврейската, скандинавската, ромската и други митологии, за да разкрием как те намират своето проявление в модерната жена (използваме думата архетип, както е въведена от Карл Юнг - като модел за човек, същество или роля, запечатан в колективната ни памет и с който се асоциираме още от раждането си).

Затегнете коланите и не сменяйте канала. Ще ви потопим в загадъчния свят на женското начало, през който ще откриете доминиращия си женски архетип. Ще научите кои от своите различни алтер его можете да канализирате, когато са ви необходими. И преди всичко—ще бъдете пряк участник в приключение назад във вековете, по време на което може да разкодирате и отключите митичното в самите вас!

Самодива – омайната господарка на превъплъщенията

Сто вили вече излизаха на полето и въпросът на Хари сам намери своя отговор. Вилите бяха жени… най-красивите, които Хари някога беше виждал. Само че… те не бяха… нямаше как да са… истински. Това стъписа за момент Хари, докато се опитваше да си обясни какво всъщност бяха; какво беше това, което караше кожата им да блести с лунна светлина, а косите им с цвят на бяло злато да се веят след тях дори при липсата на вятър… Но тогава се появи музиката и Хари спря да се тормози с въпроса защо не можеше да бъдат истински. Всъщност спря да се тревожи за каквото и да било.

Вилите бяха започнали своя танц и всички мисли в миг напуснаха съзнанието на Хари. Всичко, което имаше значение, беше да продължи да ги гледа, защото ако вилите спрат да танцуват, случват се страшни неща…

И докато вилите забързваха своя танц, в замаяния ум на Хари започнаха да прескачат откъслечни мисли. Искаше му се да направи нещо впечатляващо, сега, веднага. Да изскочи на стадиона му се стори като добра идея… но дали щеше да бъде достатъчно?

Всички фенове на Дж. К. Роулинг си спомнят Световното първенство по куидич, където Хари се среща с талисманите на българския отбор - екзотичните, митични вили. Това, което Роулинг по прекрасен начин е предала в книгата, е дяволитият свръхестествен чар на пазителките на природата и животните от южнославянската митология, познати под имената вила/вела, самовила или самодива (в зависимост от географския регион).

Зад семантиката на името самодива (сама и дива) стои (най-общо казано) независимо женско създание без задръжки, или просто wildalone - название, изковано от българо-американската писателка Краси Зуркова в отличения с редица награди неин роман под същото име (Wildalone, бел. прев.)

Самодивата е природно божество и в тази връзка може да бъде разглеждана като далечна братовчедка на водните нимфи (нереиди), на дървесните нимфи (дриади) и на планинските нимфи (ореади) в гръцката митология, както и на русалките в руския и на iele в румънския фолклор.

Произход: една готическа мистерия

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Едно от най-ранните писмени свидетелства, в които се появява самодивата, датира от 13-и век. Това е старобългарски ръкопис, намерен в малко селце в Рила планина. Самодивите се споменават и в апокрифни молитви срещу болест и зли сили.

Обстоятелствата около тяхното раждане са забулени в мистерия. Според повечето фолклорни изследвания това са душите на млади жени, жертви на преждевременна смърт при трагични обстоятелства: убийство, удавяне, изоставяне, разбито сърце и др. След смъртта си те се завръщат като природни духове. (Мислете за тях като за суперяките, готически предци на Малката русалка. Не, не започвайте да си тананикате заразителните мелодийки от продукцията на Дисни; тук говорим за смразяващия кръвта Х. К. Андерсен – виртуозния разказвач и хроникьор на фолклорните традиции.)

Българският фолклор изобилства с такива мрачни легенди. Да вземем за пример тази за Бялата булка от Царевец - история, добре позната на по-възрастните жители на Велико Търново, столицата на Третото българско царство. Легендата разказва за красива девица, брутално заклана от турските поробители по време на собствената си сватба. Очевидци твърдят, че понякога, напролет, силуетът й се появява около полунощ на върха на крепостта Царевец - разположената на най-високото място в града, архитектурна забележителност.

Според други южнославянски източници, самодивите са родени от растение, билка или дърво, към което остават завинаги силно привързани.

Къде танцува самодивата?

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Самодивите обитават най-закътаните места в горите и планините, там, където небето и земята се събират в едно. Територията им се възприема като гранична, разположена между физическия и метафизичния свят, между живота и смъртта. Една свръхестествена обител, която обгражда и прониква в човешкия свят.

Самодивските места съществуват и са добре известни - факт, който ясно показва до каква степен южнославянските народи са потопени в собствената си митология. Само в България е достатъчно да споменем места като Самодивско кладенче, Самодивска поляна, Самодивско пръскало, Самодивски езера, Самодивски скали и т.н. Такива места обикновено носят и съответните знаци: ако има малки, бели цветчета, разпръснати по поляната, това е сигурен белег, че неотдавна тук са танцували горски нимфи…

Легендарни са пленителните танци и песни на самодивите. Те се къпят в реката, а след това се събират на поляната и прекарват нощта, пеейки и виейки омайното си самодивско хоро под лунна светлина. Танците им са съпроводени от ритъма на вятъра или от звуците на овчарски кавал. Затова се смята, че те често отвличат овчари, които да свирят на техните сборища. Старите хора твърдят, че песента на самодивите се чува отдалеч, докато те самите се носят в кръг, едва докосвайки земята с ефирните си стъпки. Там, където стъпалата им докосват земята, цветята магически разцъфват.

Пазителки на света на мистиката, самодивите допускат малцина до своите нощни веселия. Закъснели или случайни пътници трябва да останат скрити, защото гледката на самодивското сборище крие всички онези опасности на свръхестественото, на които са изложени неподготвените простосмъртни. Дори нашият малък приятел, магьосникът Хари Потър, инстинктивно усеща, че който наблюдава самодивски танц, трябва да застине в пълно мълчание, ако иска да избегне злощастна съдба.

Лечителка и билкарка

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Легендата гласи: “Родена в деня на топлия дъжд, когато слънцето оформяше миниатюрни дъги сред дърветата, тя знаеше всички тайни на лечебните билки”. Самодивата е рожба на гората и като такава тя е посветена в тайното знание за природата, билкарството и знахарството. Тя е способна да излекува всяка болест, използвайки специални отвари, или само със силата на своите танци и песни (което автоматично я превръща в южнославянски еквивалент на митичните шамани).

Да познаваш тайните на природата, означава, да я обичаш. Тази любов към природата и нейните обитатели позволява на самодивите да се грижат и лекуват животни и растения в най-безлюдните части на планината; да пречистват ручеи и поляни, да осигуряват обилно количество дъжд и богата реколта.

Магията на самодивското цвете

Самодивите плетат своите венци най-често от едно специално цвете-билка: бялросен (dictamnusalbus, лат.), известен още като самодивско биле. Росенът расте в гората срещу Спасовден и според вярването притежава мощни лечебни свойства. В нощта срещу Спасоведен болните, недъгавите и бездетните отиват да преспят в гората, за да почетат самодивите и да получат изцеление. На сутринта те трябва да се отъркалят в падналата роса и така да попият от лековитата сила на самодивското биле.

Но белият росен е както лечебен, така и опасен. При стриване между пръстите цветчетата му изпускат силен мирис на лимон, за който се е вярвало, че може да омагьосва. А най-впечатляващото му качество е способността да произвежда етерично масло, което е силно запалимо в горещо и сухо време, без този огън да наранява самото цвете. Каквото цветето, такава и господарката му! (За желаещите да се отъркалят в лечебна самодивска роса, припомняме, че това е подвижен празник, който традиционно се отбелязва 40 дена след Великден.)

Пазителка на своята обител

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Тъй като човешката природа има способността да разрушава, местообитанията на самодивите са забранени за хората, освен в определени празници.Прекрачването на тези граници може да доведе до сурови наказания, като болест, лудост, парализа, слепота или дори смърт.

Ако млада девойка се озове в техните свърталища, рискува да бъде отвлечена и превърната в самодива. Фолклорна песен разказва именно за такъв случай:

Ти, Яна, бяла Яна,
не можа ли да намериш вода другаде
за да измиеш бялото си лице?
Ти дойде, нали, в планината,
на самодивското езеро?
Ние те чакаме, Яна,
да дойдеш при нас, да вървиш с нас.

(Зловещо звучи, да. Все пак тези територии са познати като “тъмните Балкани” и това не е просто географско определение.) Дори и днес мнозина биха се въздържали да прекосят местностите на самодивите и да подложат на проверка културните наслагвания на вековната народна мъдрост.

Посестрима на героите

Колкото самодивата да преследва и наказва нарушенията на простосмъртните и техните слабости, толкова високо тя цени смелостта и героизма. Поради това самодивите често поемат ролята на защитници и посестрими на героите, готови да застанат рамо до рамо с тях в битка, да ги предпазват и бранят със смъртоносните си стрели.

Ако някой герой е смъртно ранен, самодивата ще се опита да го излекува с магическите си отвари, а ако все пак не успее, ще направи всичко възможно да облекчи страданията му в последните земни мигове. Прекрасен пример е шедьовърът Хаджи Димитър на Христо Ботев, в който цялата природа оплаква настъпващата смърт на едноименния войвода. Вечерта при него идват няколко самодиви:

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа - мила, засмена!

Ненаситна прелъстителка

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Самодивите са изключително страстни същества и обект на тяхната страст стават не само героите, но и обикновените млади мъже, най-често овчари. Самата тя не чака някой да я съблазни, а веднъж набелязала обекта на своето желание, самодивата сама ще го прелъсти и подчини на волята си.

След като задоволи своето желание, самодивата изоставя своя любовник. Малките селца в Югоизточна Европа изобилстват с истории за мистериозно изчезнали в околните гори мъже. За изчезването им местните жители често обвиняват самодивите, а очевидци се кълнат, че са видели белите им одежди да проблясват между дърветата.

Щастливците, които все пак се завръщали след своето изчезване, страдали от амнезия и не си спомняли почти нищо от случилото се с тях. Всички те обаче страдали от опасната самодивска болест, която само рядка билка, позната на малцина билкарки, може да излекува.

Да уловиш самодива: мисията възможна

Ами ако някой мъж все пак си постави за цел да спечели сърцето на това диво същество? Възможно ли е изобщо самодива да бъде пленена и най-вече - задържана? Възможно е, твърди легендата. Както споменахме по-рано, магическата сила на тези диви същества се крие в техните одежди. Самодивите обичат да се къпят в езера или закътани горски реки, оставяйки дрехите си на брега. Веднъж съблякла дрехата си, самодивата губи способността си да лети и да прави заклинания, превръщайки се временно в обикновена жена. Именно затова времето, докато тя се къпе, е най- подходящото да бъде пленена от някого, който все пак е достатъчно смел, за да се приближи и грабне одеждите й. Ако успее да докаже мъжеството си и открадне дрехата й, самодивата ще го последва в дома му и ще му пристане.

Самодивската душа

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Много преди на Гари Маршал да му хрумне изненадващо несполучливата идея да събере за втори път Джулия Робъртс и Ричард Гиър, приказката за булката беглец е била добре известна на българите от поне няколко столетия:

След като Стоян (красив и умел овчар с желязна воля) успява да открадне магическата рокля на своята любима (красива и умела самодива с желязна воля), тя се налага да го последва в дома му и да му пристане. Тя предупреждава Стоян, че самодива къща не върти и деца не гледа. Стоян пренебрегва нейните предупреждения, убеден (както само един мъж може да бъде), че когато се установят и създадат потомство, човешкото в нея ще надделее над свърхестественото и те ще живеят щастливо до края на дните си.

След три години им се ражда момченце. По време на кръщенето опитомената самодива е тъжна и страни от щастливата тълпа поканени. На въпросите на Стоян отговаря, че без магичната си рокля тя не може да се наслади напълно на любимата си дейност - танците. “Аз съм твоя жена, обичам те и не бих могла да изоставя теб и сина ни”, убеждава го тя. В крайна сметка Стоян отстъпва и ѝ връща роклята. Облякла робата си, тя се понася в невиждан, приказен танц, пред изумените погледи на роднини и гости. Стоян е на седмото небе, опиянен от танците на жена си.... когато внезапно извиващата се в ритми снага на самодивата изтънява и се превръща във вихрушка. Стоян пада на колене и със сълзи на очи умолява жена си да не напуска дома им и новородения им син. “Но ти знаеше, нали, че самодива къща не върти и деца не гледа?”, отговаря неумолимо тя. След това самодивата се сбогува с любимия и рожбата си и излита през комина, връщайки се към това, за което лелее най-много – свободата и естествената си среда в природата.

Сърцераздирателна история? Без съмнение. Предотвратима? Със сигурност, ако Стоян все пак беше послушал предупрежденията на самодивата (но както е известно, мъжете обичат с очите си и вслушването не е най-силната им страна....).

Да, съществуват фолклорни песни, увековечили страстната любов между самодиви и овчари, но те рядко имат щастлив край. Такъв нетрадиционен съюз неизбежно бива саботиран или от майката на овчаря, или от вродената неспособност на самодивата да приеме ролята на примерна домакиня. Самодивата винаги ще пази в себе си частица от необуздания си дух, отказващ да се подчини на чужда воля.

Дори влюбена, дори омъжена и с деца, тази дива рожба на природата ще тъгува по изгубената си свобода и ще търси начини да си я отвоюва обратно.

Господарка на превъплъщенията

Митологичната жена: архетипи от вчера до днес

Може би най-уникалната способност на самодивите – тази, която ги отличава решително от всички други женски митически същества, за които ще ви разкажем – е качеството им да променят формата си, трансформирайки се с лекота в каквото пожелаят: змия, птица, кон, сокол или в природна стихия, например силна вихрушка, какъвто бе примерът с любимата на Стоян. Тази способност им дава гъвкавост и преднина пред останалите, като им позволява да се придвижват плавно и бързо в пространството от възможности. Дава им, разбира се, и набор от всевъзможни трикове, с които да си послужат, ако нещо непредвидено се изпречи на пътя им.

Характеристики на съвременната самодива

Всеки носи в себе си по нещо от самодивата: това може да бъде любовта към животните, постояннен стремеж за близост с природата, или импулсът да танцуваме и пеем напълно освободено, когато никой не ни гледа.

Разберете как и под каква форма архетипът на жената-самодива съществува днес и какви са личностните й проявления в съвремието в майския брой на Аржент от 2020 „Мостът“: Линк към списанието.

Шумен, България

Предай нататък