Ювал Ноа Харари

Ювал Ноа Харари

Светът преди, по време и след коронавируса с Ювал Ноа Харари

Ювал Ноа Харари е израелски историк, работещ в Еврейския университет в Йерусалим. Той става изключително популярен с бестселърите си “Sapiens - Кратка история на човечеството”, “Homo Deus - Кратка история на бъдещето”, “21 урока за 21-ви век”. Ученият изнася лекции в най-престижните университети и научни центрове по света, на Световния форум в Давос, публикува в най-четените световни журналистически издания, печели множество награди. С многобройните си участия на различни форуми професорът популяризира критичното мислене, вярата в науката, убедеността, че предизвикателствата пред нас – промени в климата, ядрена заплаха, появата на “безполезната класа”, хората, измествани от социалното пространство с навлизането на изкуствения интелект – се решават не чрез деглобализация, а чрез кооперация. Кризата, обхванала света с разпространението на COVID – 19, поставя човечеството пред трудни избори, свързани с бъдещото ни живеене – безопасността и спорните правителствени мерки, разклатеното политическото лидерство, глобализацията. Тези теми са пряко свързани с темите на Ювал Ноа Харари и затова той е един от най-търсените коментатори в трудните за света времена. Тук предлагаме със съкращения едно от неговите интервюта, дадено за ютюбканала A THING BY.

A THING BY е екип, основан в Милано от млади хора, работещи във филмовата индустрия. В ютюбканала си те разказват истории и търсят отговори на въпроси, които вълнуват хората в сегашния момент на криза.

Как коронавирусът променя света? Трябва ли да бъдем следени? Заплашва ли ни надзорът, въведен от редица правителства по света?

До днес наблюдение се случваше над кожата, а днес вече то е под кожата. Досега следенето, извършвано от корпорации като Фейсбук или Амазон или правителствата, е за това, което правим – къде ходим, какво ни трябва, какво шоу гледаме, какво вършим онлайн. Но те не наблюдават под кожата ни - какво се случва вътре в нашето тяло, вътре в мозъка ни. Сега това, което искаме да знаем, е вътре в нашето тяло – дали е болно, или не, дали има Ковид 19, каква е температурата на тялото, кръвното налягане, нашият пулс. Това променя същността на следенето. Разбира се в момента фокусът е само върху заболяването, но чувствата са биологически феномен като болестите. Същото следене, което може да каже дали имате Ковид 19, може да каже кога сте ядосан, кога сте радостен, кога ви е досадно. Сега си представете след 10 години място като Северна Корея, където всеки гражданин трябва да носи по 24 часа биометрична гривна. Ако гледате реч на великия лидер вие може да се усмихвате и да ръкопляскате, но нямате контрол над това, което се случва вътре във вас. Те ще знаят, ако се ядосате на великия лидер. Това е вид тоталитарна система, която даже и Джордж Оруел не си е представял в 1984.

Ако приемем, че това не е първата епидемия, която ще ни се случва, ще бъде ли прибързано да се каже, че демокрацията такава, каквато я знаем е обречена?

Ювал Ноа Харари

Не мисля, че е обречена. Всеки трябва да има право на личен живот и здравна грижа, а не да бъде принуден да избира между едното и другото. Хората трябва да изпитват удоволствие и от двете по едно и също време. И това трябва да се случи и при този начин на ново следене. Да, то е необходимо, но трябва да се направи внимателно. Не трябва да се поверява на полицията или специалните сили, или армията, а на институция, която се занимава с епидемии и болести и не споделя информация с никой друг. Демокрацията може да се съхрани, тя не е обречена, но трябва да сме сигурни, че наблюдението върви двупосочно. При диктатурата пътят е еднопосочен. Правителтвото знае ужасно много за теб, а ти не знаеш нищо за него. В демокрацията трябва да вървят двата пътя. Да трябва да контролираме гражданите и в същото време се нуждаем от контрол над правителството, Ако имаме този начин на двойно следене, тогава демокрацията не е в опасност. Ако изградиш политическа система на базата на допускането, че правителството никога няма да допусне грешка, това е рецепта за катастрофа. И големият проблем с диктатурата... Да тя има някои предимства, например бързото вземане на решения, защото не се консултираш с много хора... Но проблемът е, че ако този човек направи грешка, той никога няма волята да признае тази грешка и пробва нещо друго. Обикновено обвинява някакъв враг за нея или предател и изисква още повече власт, за да се бори с тези врагове и предатели. И те просто удвояват грешките си. За разлика от тях демокрациите са склонни да признаят грешките си или ти можеш да смениш правителството. И тази готовност да признаеш грешката си и да опиташ нещо друго е истинският ключ към човешкия прогрес в почти всяка сфера.

Наблюдаваме доста националистически тенденции по света и в различни правителства. Мислите ли, че борбата с вируса на национално равнище е добра идея? И ако има друг начин, то защо е толкова трудна глобалното сътрудничество?

Ювал Ноа Харари

Национализмът не е нещо лошо. Той е едно от най-добрите неща, които хората някога са постигнали с тази идея, с това чувство, че аз имам връзка с другите хора около мен, дори с хора, които не познавам от другата част на страната. Аз плащам данъци, за да могат хората от друг край, които не познавам, не са мои роднини и приятели, да получават здравни грижи. Този тип национализъм е много добър. Това, което трябва да се разбере за национализма, е, че той не е да мразиш чужденците. Национализмът е да обичаш съгражданите си и да се грижиш за тях. Това не означава, че трябва да воюваме с другите държави. Има обстоятелства като тази епидемия, при които да си добър националист, означава да се кооперираш с други страни, защото сам не можеш да се справиш с тази епидемия в рамките на една държава по много причини. Най-важният ресурс при борбата с епидемията е информацията. Трябва да разберем какво предизвиква болестта, как да се предпазим и голяма част от тази информация идва от други държави. Другото, което ни е необходимо, е икономическата сфера. Очевидно това е глобална икономическа криза, не само здравна криза и ако всяка държава защитава само своите интереси, ние ще имаме икономически хаос и най-бедните държави няма да могат да се справят с нея.

За съжаление в момента наблюдаваме липса на лидерство в света. Изглежда, че няма възрастен в стаята. Всеки се грижи за собствените си непосредствени интереси и никой не предлага план как човечеството като цяло може да се справи с тази криза. Държавата, която преди това беше световен лидер в епидемията с ебола, с финансовата криза през 2008 - САЩ, фактически абдикира от позицията на глобален лидер и сегашната администрация дава ясно да се разбере, че Америка се грижи само за себе си. Очевидно е, че това не работи. Америка в момента е първа по заразени и починали хора. Така ние нямаме лидер. И може би това е за добро, за да спрем да очакваме отделна държава, било то Америка, или Китай, да поемат лидерството и действително да имаме колективно лидерство нещо като коалиция на общата воля. Знам, че има растеж на националистическия изолационизъм, даже на омразата, държавите се обвиняват една друга, обвиняват етнически малцинства. Надявам се, че все повече хора ще осъзнаят, че не можем да се защитим от тази криза без ефективно глобално коопериране, че национализмът изисква глобално сътрудничество, ако иска да се грижи за своите граждани, за да се грижим за тях ние се нуждаем от чужденците. Докато не се справим с тази епидемия във всички държави, нито една държава не е в безопасност дори да успеете за кратко да намалите случаите в своята страна, тя може да се върне отново и ще се върне. Най-големият враг, който имаме сега в тази епидемия не е вирусът. Най-големият ни враг са нашите вътрешни демони, особено нашата омраза. Ако преодолеем омразата си и си сътрудничим, ние ще можем по-лесно да победим вируса.

Ще се промени ли човек след това, което преживяваме?

В някаква степен нещата ще се променят на пазара на труда, когато осъзнаем, че можем да работим от вкъщи, както го правят университетите... Може да се промени начинът, по който работим, комуникираме. Но на по-фундаментално равнище човешката природа няма да се промени. Ние сме социални животни. Обичаме контакта. Ако някой е болен или в опасност бързаме да му помогнем. Това е един от нашите най-добри инстинкти да помогнем на приятели, съседи, семейство и сега вирусът използва това против нас. Вирусът използва най-добрата черта на човешката природа срещу нас. Можем да променим поведението си, за да преодолеем това. Спираме контактите. Действаме с главата си, а не със сърцето си. Но това не променя човешката природа. Нито чумата през Средновековието, нито инфлуенцата от 1918 са я променили. Погледнете СПИН е доста по-лош от това, което се случва сега. Ако през 1980 г. се заразиш от вируса, умираш. От коронавируса не се умира задължително. Множество от заразените са гей и правителствата казват, не ни интересува, по-добре е да умират. Но това, което действително се случва, е, че ЛГТБ общността става единна, не се разрушава общността. Хората доброволно работят, основават организации за подпомагане на болните, разпространяват информация за новата ужасяваща епидемия, упражняват натиск върху правителства, здравни институции. И след това, когато епидемията не е напълно преодоляна, но след най-лошата й година 1990, всъщност ЛГТБ общността е по-силна отпреди епидемията. Има и много други случаи, когато хората променят поведението си по време на криза, защото трябва. Но не променят фундаменталната същност на хората като социални животни. Без съмнение ще се върнем обратно и ще ценим много повече това, което сме ценели преди.

Каво ще се случи - глобална кооперация или национализмът ще надделее.

Ювал Ноа Харари

Не знам. Не мога да предвидя бъдещето. Правя тези интервюта, за да мога да повлияя на решенията днес, а не да прорукувам. Искам да помогна на хората да разберат важността на глобалната солидарност в този момент. Така ще победим тази епидемия и ще направим по-лесно справянето с бъдещи кризи. Това не е последната криза. Ще има още епидемии. Има и други проблеми като промените в климата, например. Всяка една от тях може да стане още по-лоша, ако сега започнем да воюваме и да се конкурираме един с друг. Ако развием глобална солидарност по-лесно ще се борим с тях.

Казвате, че за да се информират, хората трябва да се вярва на институциите. Доколко това е възможно?

Институциите са ключът. Можете да вярвате на личности, но вие не познавате много хора - 100-200 човека. Но това не е достатъчно. За мен като учен причината да вярвам на резултатите от изследването на други учени, не е тази, че ги познавам лично, а защото вярвам на институциите – вярвам на университетите, които са им дали степен, на списанието, което публикува статията им, на лабораториите, където правят експериментите си. Иска се време да се изгради добра независима институция. Сега виждаме популистки политици, които подкопават преднамерено доверието, което хората имат във важни институции като университети, като уважавани медийни компании. Тези популисти казват на хората, че учените са малък елит, откъснат от истинските хора и те не трябва да им вярват. И всички тези конспиративни теории, че промяната в климата е просто измислица, че земята всъщност е плоска и ваксините не са добри за вас и това се разпространява. Но мисля, че не е късно. Особено в кризисна ситуация много бързо могат да се променят мненията и могат да се открият скрити резерви на доверие.

Вижте в тази криза на кого вярват хората. Те вярват на учените във всички държави. В Израел затвориха синагогите, в Иран джамиите, всички църкви по света казаха на хората да не ги посещават. Папата извърши всички тези церемонии по Зуум. И защо направиха така, защото учените препоръчаха. Дори религиозните лидери имат доверие на учените в този момент на криза и аз вярвам, че хората ще си го спомнят. След като кризата премине, там е мястото, където може да се намери надеждна информация, че там е този, на когото трябва да се вярва по време на критични моменти. И когато кризата отмине и учените ни предупреждават за промяната в климата, тогава не можем да кажем, че това е измислица, тези са учени, защо да им вярвам. Помнете на кого вярвате днес дори и след кризата.

Шумен, България

Предай нататък