Ст. комисар Ялчън Расим

Ст. комисар Ялчън Расим

„Карате носи послания, калява тялото и духа“

Директорът на шуменската полиция Ялчън Расим е носител на черен пояс и сертификат за майсторска степен шодан по карате Шинкиокошин.

Той е роден на 7 април 1970 г. в с. Изгрев, област Шумен. Завършил е висше образование в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност “Турска филология” с образователно-квалификационна степен “магистър”.

Постъпва на работа в МВР през 2003 г. като разузнавач” в група „Криминална полиция” на РПУ–Каолиново. През годините е заемал различни длъжности и израства в йерархията. Бил е шеф на районните полицейски управления в Нови пазар и Каолиново. От 2015 г. оглавява Областната дирекция на МВР в Шумен. По време на службата си многократно е награждаван с благодарности и писмени похвали за високи професионални постижения.

Вярва, че спортът е калява тялото и духа, възпитава самоконтрол и дисциплина у човека.

Г-н Расим, наскоро получихте черен пояс и сертификат за майсторска степен шодан по карате Шинкиокошин. Какво означава това? Как приемате предизвикателството?

Черният пояс и сертификатът, които получих в края на месец януари тази година от сенсей Даниел Димитров, са може би логичното продължение в развитието ми като спортист. С карате се занимавам от 1985 година. И в момента помня успешно положения изпит през 1996 година, когато защитих първо кю, кафяв колан с една черна лента. Това са изключително сантиментални моменти, които никога не се забравят.

Какво значи? За мен означава едно - постоянство и успех, а иначе човекът, който носи дан в определен стил е майстор по бойни изкуства, който е преминал кю степените и е усвоил основни техники. По-ниските дан степени се постигат чрез изпит или точкова проверка, а по-високите изискват много голям опит и принос в съответното бойно изкуство.

Къде беше началото? Вие ли намерихте карате или карате намери Вас?

Ст. комисар Ялчън Расим

Със сигурност мога да кажа, че карате намери мен. Бях ученик, учих във Варна. През 1985 година много исках да тренирам боен спорт и се бях ориентирал към джудо. Посетих една тренировка с мой приятел при сенсей Константин Божилов с намерение да започна да тренирам веднага. Треньорът проведе разговор с мен и ме попита какво искам да тренирам. Бях категоричен - джудо. Помня и днес как ме огледа и ми каза, че с моята физика трудно бих могъл да стана джудист заради дългите ръце и крака, които имам. Насочи ме да тренирам карате.

В първия момент се стъписах, защото единственият ми досег до карате беше филмът „Манастирът Шаолин“. Започнах да тренирам, след като положих изпит, който включваше мъжки и женски шпагат, 60 лицеви опори, 60 скока „дъга“ и след всичко това трябваше да успея да направя везна за 30 секунди. Всичко това го помня много добре заради старанието и усилията, които положих, за да започна да тренирам при сенсей Константин Божилов, който тренираше джудистите и каратистите.

Какво Ви дадоха през годините тренировките в спортната зала и състезателните битки в първенствата?

Ако има нещо, което е успяло да ми изгради чувството за отговорност, самоконтрол, уважение към всички – това е карате. Тренирах, докато бях ученик. Продължих тренировките, докато отбивах и военната си служба в Плевен и Грудово. След като се уволних от казармата, бях приет като студент в ШУ ”Епископ Константин Преславски”. Тогава започнах да тренирам в шуменския клуб по карате киокошинкай с треньор Игор Владев. Успоредно с обучението ми в университета завърших следдипломна квалификация в НСА- София, от където имам придобита специалност учител по физическо възпитание. Това ми даде възможност да започна работа като учител по физическо възпитание в ОУ „Панайот Волов” в село Тъкач.

След кратко време предстояха избори за местна власт. И така, през октомври 1999 година, се кандидатирах и бях избран за кмет на село Наум в община Каолиново. Тогава и времето ми беше ограничено, задълженията ми бяха повече и плавно от състезателна преминах към треньорска дейност.

Научих се да „създавам” шампиони. През 1999 година беше създаден филиал Каолиново към Спортен клуб - Шумен. Аз бях начело на клуба и тогава сформирах група от 30 деца. Те бяха на възраст между 10 и 15 години в начална степен на обучение. Тренирах както момчета, така и момичета. Всяка вечер учих децата на това, което са ме учили и мен. След упорита работа имаше положителен резултат. Много от тях станаха републикански шампиони в страната, носители на медали от много и различни турнири и първенства. Лично аз съм горд, че на почетната стълбичка винаги имаше представители от школата, която ръководех.

Какви качества възпитават у човека бойните изкуства?

Ст. комисар Ялчън Расим

Има хора, които смятат че карате е груб спорт. На този спорт обаче трябва да се гледа като на житейска философия. Той носи послания, закалява тялото и духа на човека. Считам, че този самоконтрол, на който ни научиха треньорите и на който успях да науча своите ученици, помага за справяне в тежки житейски ситуации.

Помага ли Ви владеенето на карате в работата като директор на шуменската полиция?

Ще се повторя, но ще ви кажа, че самодисциплината ми е помагала винаги – и в спорта, и в работата. Смятам, че по този начин както аз, така и всички, които тренират, придобиват много по-голяма самоувереност, знаят как да реагират в определени ситуации и мисля, че винаги решенията, които вземат, са правилни.

Мисля, че съм успявал винаги да владея положението... Така че не се е стигало до ситуации, в които съм искал да покажа това, което владея отлично извън ринга. Самоконтролът е нещо, което притежавам отлично. Спортът ме е научил на желязна дисциплина. Ако трябва да защитавам семейство и приятели, има други начини и способи за това. Само ще ви кажа, че почти никога не повишавам тон. Това трябва да ви говори достатъчно за това дали успявам да владея конфузни ситуации. И вярвайте ми, такива е имало.

Според Вас трябва ли да бъдат създадени по-добри условия за детски спорт като превенция срещу агресивното поведение?

Имаше един период преди няколко години, в който сякаш се усещаше леко неглижиране към всички спортове. Виждам, че нещата се променят в добра насока, започна да се обръща все повече внимание на местата, на които спортуват децата. Има немалко построени спортни зали. Мисля, че добрите условия за спорт несъмнено привличат повече деца в залите, което е много хубаво. Ние израснахме в залите без телефони, без фейсбук, без компютърни игри. Имам чувство, че все повече са родителите, които предпочитат децата им да се занимават със спорт, отколкото да седят пред компютрите. А по-добра превенция срещу агресията от спорта лично аз мисля, че няма.

Организирате ли срещи с ученици в шуменските училище и какво им говорите?

Считам че превантивната дейност на Областната дирекция на МВР- Шумен е на много добро ниво. Присъствал съм на много инициативи, организирани от областната дирекция и мога да ви кажа че срещата с деца в най-ранна детска възраст и учениците носи голямо удовлетворение.

Учим ги преди всичко да уважават хората. Учим ги на правилата за движение по пътищата, учим ги как да реагират в определени ситуации, от какво да се предпазват и за какво да внимават. Разказваме им за полицейската професия, има тематични обучения в училищата и детските градини.

Въпросите, които задават са много адекватни и изключително интересни. Стараем се да отговаряме на предизвикателствата на новото време и да им бъдем полезни по всички теми и въпроси, които ги вълнуват и интересуват.

Какво ще пожелаете на екипа на нашето списание?

Като нова медия бих искал да ви пожелая да поощрявате добрите новини, да показвате и да разказвате за добрите неща в живота. На целия екип пожелавам преди всичко здраве, верни читатели и много рекламодатели. Бъдете успешни и четени!

Шумен, България

Предай нататък