Роза Боянова

Роза Боянова

„Не можеш да обичаш нещо, което не познаваш“

Роза Боянова е автор на 16 книги с поезия и публицистика. Първата е озаглавена „Жадна вода“ и е удостоена с Националната награда за дебют „Владимир Башев“. За стихосбирката „Далечен диптих“ през 2007 г. Роза Боянова получава националната награда за лирика „Иван Пейчев“. Нейни стихове са превеждани на английски, руски, немски, украински, гръцки, турски, полски, хърватски и румънски език. Роза Боянова е създател на Литературно студио „Митични птици“ към читалище „Л. Каравелов 1940„. Тя създава в Шумен първото литературно студио за работа с деца в областта на изящната словесност – „Камбанка”, превърнало се в творческа лаборатория за издирване, развитие и изява на детски дарования. Роза Боянова е почетен гражданин на Бургас.

В началото на годината представи стихосбирката си „Обратна гравитация“ в Шумен. В регионалната библиотека те посрещна една квалитетна, но малобройна публика. Защо според теб в последните години като че ли литературното пространство не само в града и в България, но и в света се свива?

Публиката от приятели и ценители на поезията съвсем не беше малобройна. Била съм на представяне на много интересни автори в присъствието на пет до десет души. Това не прави литературния факт по-маловажен. Но е тъжно, че толкова хора са лишени от удоволствието да се докоснат до една друга душевност, до различно усещане за езика, до съкровеното в творчеството на един автор. Всяко творчество е съкровение, сякаш затова то иска да бъде споделяно, да се докосне до вече преживяното от четящия, но и да го накара да съпреживее нещо различно, нещо което ще го промени и ще му даде духовна насита, каквато и аз получавам, когато чета хубава поезия.

В Шумен коментира, че ти се иска литературата да заеме полагаемото ѝ се място на пиедестала сред останалите изкуства, но това едва ли е възможно днес. Разцветът на музиката, киното и мултимедийното общуване в интернет ли са пречката или нещо друго?

Роза Боянова

Не можеш да обичаш нещо, което не познаваш, както няма да знаеш харесваш ли този невкусан плод. Поезията трябва да се чете, за да се изгради художествен вкус, за да започнеш да изпитваш радост от същите думи, които уж са в речника ти, но не са били никога с такова въздействие. Другите изкуства могат само да помогнат на поезията да изрази красотата си по-ярко. Но общуването в интернет не е само поезия, а хиляди начини да намразиш думите.

Редактор на „Обратна гравитация“ е драматургът, поет и режисьор Николай Гундеров, който е бил твой литературен възпитаник. Как надхвърлихте отношенията на ментор и ученик и изградихте общуването си в изкуството?

Той беше дете на 9 години, когато дойде в литературното студио „Камбанка“ в Шумен. Бяхме учител и ученик близо пет години, но аз го приемах като завършен творец, а той мен – като втора майка, която ще му прости, че пред поезията предпочете по-силната любов – театъра.

Николай е сред създателите на Авторския театър в Шумен през 1986-1987 г. в театралното студио на Катя Белчева. По негови стихове бе поставен спектакълът „За първи път обичам“, а той беше и актьор в него. Спектакълът имаше редица представления в Шумен, пътува в Бургас и Трявна. Последваха и други проекти на Авторския театър – с режисьора Христо Симеонов и млади музиканти – ученици на Златина Пантелеева от Бургас. За авторски театър в България заговориха други хора и доста по-късно.

Истината е, че никога не сме прекъсвали връзките си, докато учеше в София и Прага, докато работеше в гр. Мост и пътуваше по света. През годините се изграждаше едно силно приятелство и вече нямаше значение кой в каква роля е, кой кого учи и на кого помага. Николай е редактор на две мои книги, автор на рецензии за други две.

Като говорим за хората, които са от голямо значение за теб, няма как да пропуснем литератора доц. Красимир Кунчев и художника Румен Михайлов, които за съжаление вече не са между живите. Какво ти даде общуването с тях?

Роза Боянова

С Красимир Кунчев ни свърза работата с децата. С Румен Михайлов – самата поезия. С Красимир водихме паралелно студийна работа с деца от Шумен, Велики Преслав, Мадара, споделяхме опита си в различни градове в страната, участвахме като лектори в обучения и конференции, посветени на детското творчество. Заедно написахме първата част на „Литературни игри с децата“, Издателство „Народна младеж“, 1988, а във втората всеки имаше свой раздел – аз като поет и практик, разширил възрастовата граница (от детската градина до порасналите ни вече възпитаници), той – с научен поглед към тайните на творчеството и успехите на нашите деца. Така се появи „Литературни игри с децата или Л`ар педагожик“, Либра Скорп, 2005. Общуването с Кунчев ми даде много – дълбоко приятелство и съавторство – най-висшата форма на творческо сътрудничество.

С Румен Михайлов се запознахме на една обща изложба, където видях негови женски портрети. После му подарих първата си книга „Жадна вода“, а той като я прочете, каза: “Мога да я нарисувам тази книга.“ И наистина неговата първа самостоятелна изложба се казваше „Рисунки по стихове на Роза Боянова“. После следваха още. Той е художник на почти всички мои книги. Аз съм откривала негови изложби в Бургас. Много скъп приятел, който ме вдъхновяваше с творческата си активност, с цялата поетичност на рисунките, скулптурите, монументалните си творби.

И в Шумен, и в Бургас си работила с много деца във формати, които днес бихме назовали навярно неформално образование. Кои от възпитаниците станаха поети, прозаици, театрали и как на твоето писане пък се отрази това арт образование, в което особено място имат играта и въображението?

Роза Боянова

Николай Гундеров е сред водещите драматурзи в страната. Той е носител на престижната награда „Аскеер“. Режисьор от европейска величина, актьор. Заедно с Филип Трифонов създадоха „Естествен театър Трифонов и Гундеров“. Очакваме „Завещанието на Марко Тотев“, след като отмине Covit - 19.

Автори с място в най-новата ни поезия: Анамария Коева, Галина Михайлова, Иван Брегов, Донка Димова, Михаил Пеев, Виктория Гоцева, Стоян Тодоров, Лили Чернин, Георги Д. Георгиев (ГЕОРГИЕВ Д.), Калинка Колева, Радостина Атанасова, Екатерина Дикова и други.

От всички тях аз съм се учила на младост, на обич (младите не умеят да мразят), въображението ми е било нужно всеки ден, за да съм във форма. Нужно ми е и днес, за да оцелея.

Кои са и най-интересните литературни игри, които би препоръчала на изкушените от поезия и проза деца?

Най-лесната литературна игра е „Какво е…?“. Пита се за съществително и се очаква отговорът да бъде сравнение, без да се използва „като“. Елементи на тази игра открихме още в старобългарската литература и по-късно в творчеството на П. Р. Славейков. Ние я адаптирахме, вдъхновени от Одисеас Елитис („Открити карти. Размисли“) като конкретизирахме правилата й и разширихме обхвата й. Ето примери от детските игри: Какво е гнездото? – паница на бедняк, ледените висулки – обеци на покривите, врабчето – захарен памук на две клечки.

При литературната работа с ученици от особена важност е те да не преповтарят изцяло учителя си. Как се предпазваш от това малките да не имитират твоята стилистика, поетика, литературна идентичност?

Най-малките пишат в класически стих, римувани и ритмически добре организирани творби. По-големите са запознати с повече техники и стилове. И опитват от всичко. Поощрявам различността. Самите автори следят за влияния, реминисценции и не биха позволили това да се случи.

Метафората и метафориката са от огромно значение за поетиката ти. Защо избираш да заложиш на тях?

Многовековното съществуване на метафората – от поезията на Древня изток до наши дни, доказва, че тя е красива, независимо дали днес я тълкуваме така, както в момента на раждането й, или намираме друг смисъл в нея и търсим други нейни мостове, за да ни пренесат отвъд видимото и конкретното. Свидетел съм и как някои метафори буквално се реализират в живота ни, макар това да е изглеждало невъзможно. Затова да внимаваме какво говорим. Всичко изречено един ден се сбъдва – метафорите буквално, преживяното – с художествено оправдание…

За поетите не е чуждо да се взират във вътрешния си свят, в пейзажа на душата. Това прави ли извънредното положение и живота у дома без изход навън заради борбата с коронавируса по-лек за тях?

Ако им харесва това, което откриват в себе си, ако не им е доскучало от тях самите – да, хубаво е да се поровят в своите тайни и дълбини. Но ако са свикнали да живеят такива, каквито са в очите на хората около тях, ако търсят чуждото одобрение, сигурно няма да си харесат бръчките и ходенето без грим, защото под маските той е ненужен. Работата на писателите поначало е самотно занимание. Те живеят живота на героите си, поне докато пишат. По-малко вероятно е да изпитат досада от свободата да бъдат сами. Но кой знае?

Поредната ти книга вече излезе от печат. Тя е публикувана от издателство „Захарий Стоянов“. Какво е заглавието ѝ и как се появи на бял свят?

Заглавието е „АЛТ. Стиховете, които ме избраха“. Но за да не стават недоразумения, когато я представях в Бургас през февруари, добавих: “Гласът, с който ви говоря. АЛТ“.

Получих покана преди две години от Иван Гранитски – директор на Издателство „Захарий Стоянов“. Избрах си съставител – Иван Брегов, мой приятел, с когото ни свързва Литературното студио „Митични птици“ в Бургас. Поисках Румен Михайлов да ми бъде отново художник. И той, заедно със съпругата си Лидия, дойдоха в Бургас и ми донесоха два акварела. „Това е АЛТ“ – казаха. И аз се съгласих. Много ми е тъжно, че Румен не можа да види книгата. Тя излезе, след като той последва своите „Вибрации на душата“ и си отиде. Сигурно е там – сред космическите си видения, които е споделял с нас в други свои изложби.

Шумен, България

Предай нататък