Николай Гундеров

Николай Гундеров

„И литературата, и театърът са нищо без въображението“

Николай Гундеров е театрален режисьор, драматург, актьор и поет. Роден е през 1974 г. в Шумен. Завършил е специалност „Славянски филологии“ в Софийския университет, а след това режисура и драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага. Стихосбирката му „Синтаксис на грижите“ е наградена с „Южна пролет“. Спектъкълът му „Вернисаж“ от Вацлав Хавел получава наградата за режисура на чешката театралната академия DAMU, а през 2005 г. на Международния студентски фестивал във Варшава взима наградата за актьорско майсторство „Ян Кречмер“ на Съюза на полските актьорски асоциации. През 2017 г. на Николай Гундеров е присъден „Аскеер“ за драматургия за пиесата „Пробен срок“.

Ти си успешен и в литературата, и в театъра. Конкурират ли се за вниманието и времето ти тези две изкуства?

Ако приемем, че пишещият литература човек прилича на орнитолог и се интересува от думите, както от птиците, значи той сяда до някое блато, наднича през своя телескоп и се пита, кои от тях са застрашени от изчезване, кои въобще няма да се върнат и чака толкова дълго, докато не каже: „видях я!” Такива птици се забелязват и в театъра. И им е нужно небе, затова не е добре да се държат дълго време затворени, пък било то и в театрален салон. Истина е , че трябва да имате огромно търпение. Ако го нямате – може да се запишете в ловно-рибарско дружество и ще е все едно коя дума сте отстреляли. А ако пък са мъртви, думите не стават „за красота” нито в литературата, нито в театъра и е без значение с какъв улов сте се върнал вкъщи и каква колекция ще си правите. И литературата, и театъра са нищо без въображението. То е „онова” небе…

А налагало ли се е да избираш между България и Чехия, между Шумен, София и Прага?

Николай Гундеров

Налагало се е. И когато съм се колебаел, съм избирал Мюлуз. Малко френско градче до границите с Швейцария и Германия. А иначе, най-доброто място, където съм попадал, е четенето на поезия.

В Шумен публиката те видя последно при гостуването на моноспектакъла „Писмо до съветско другарче“ и при премиерата на книгата на Роза Боянова „Обратна гравитация“. Какво ти носят тези срещи и какво те завръща обратно в родния град?

В деня, когато гостувахме, живакът в термометрите се беше свил наистина много – може би, за да стопли самия себе си. Ще излъжа, ако не споделя огромното си вълнение при вида на толкова много хора, дошли на представлението. Смеховете им, възклицанията… Пет-шест секунди щастие стигат за цяла зима. А иначе в последно време се връщам в Шумен, за да махна плевелите от гробовете на най-скъпите ми хора. И не приемам съвети, че това трябва да се прави с химически препарати.

Кои са хората, които са те провокирали в разбирането ти за изкуство? Как да речем Роза Боянова и Иржи Менцел са ти повлияли? Доколко си търсил близостта с тях и доколко отграничаването?

Николай Гундеров

Жива верига. Това се прави понякога по време на евакуация или в случай на дълбока, непрогледна тъмнина. Държите се за ръка с най-близкостоящия човек до вас. Вярвате си взаимно. И е без значение дали се вижда края на нощта…

Какъв смисъл влагаш в авторския и в естествения театър? Какво стои зад термините в твоето разбиране?

Филип Трифонов, с когото отдавна работим заедно, споделя че „естественият театър” се харесва на естетите, а „изкуственият” на изкуствоведите… В България изкуствоведи да искаш!

В текстовете и работата ти като режисьор разчиташ на иронията и самоиронията. Те ли са спасението за модерния или постмодерния човек?

Смехът е неизбежен! Плашещо определение, но в същината си вярно. Утешавам се с другото: всяка предпазливост от смях е сериозен повод за смях.

Страх ли те е, че е възможно да срещнеш абсурд, над който да нямаш сили да се надсмееш? Как би постъпил тогава?

Хубав въпрос. И той много ме плаши. Единственият начин да се справиш с някой ужасен абсурд е да дочакаш друг – още по-съкрушителен.

Човекът на изкуството днес трябва ли си да бъде последователно политичен или аполитичен?

Дори да не е на изкуството, ако остане само човек, съвсем не е малко… Човек, а не общински съветник. Въпреки че, какво имам против общинските съветници? Та те по всяко време могат да си гласуват статут, какъвто пожелаят.

Различни ли са душите и културите на източноевропейците и жителите на Централна и Западна Европа?

Това не знам. Обаче бирата им със сигурност е различна.

Изгуби ли Европа културното лидерство след средата на XX век според теб?

Николай Гундеров

Този въпрос трябва да се зададе към някой от нашето Министерство на културата. Там знаят всичко. Ако не ви отговорят на въпроса, изтеглете китайско приложение за мобилен телефон.

Дигиталната ера и глобализмът създадоха ли нов човек? Или той преповтаря стари ситуации и грешки?

Не само, че повтаря старите си грешки, ами ги и дигитализира. Въпреки че не е лошо да има един виртуален музей на глупостта. Следващите генерации ще се учудват колко по-глупава е била нашата глупост от тяхната. А може и да се възхищават… За всеки случай, няма да е лошо, ако побързам и аз да оставя скромния си принос в това начинание.

По какви заглавия и проекти работиш в момента?

По текст за спектакъл. Може би ще се казва „Завещанието на Марко Тотев”. Ако стане, каня всички, които се чувстват негови роднини, да се включат в изповядването на голямото му наследство.

Предай нататък