Ерол Ибрахимов

Ерол Ибрахимов

„Онлайн концертите са вид мастурбация“

Ерол Ибрахимов е роден в края на 60-те години на миналия век в София. Следвал е специалност „Дефектология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно прекъсва, за да се занимава с музика. През 1987 г. сформира група „Полет“, след това траш-метъл бандата „Сплин“. В периода 1998-1999 г. е басист на Sheky and the bloody boys. През 2013 г. става част от формацията Babo Babo Band, която има съвместни участия със Стоян Янкулов, Теодосий Спасов, Skiller и други. Огромна популярност добива като вокал и басист на популярната българска пънк и ска група „Уикеда“. Ерол е и автор на текстовете на най-емблематичните парчета на бандата. Има и солова музикална кариера, както и художествени текстове, които сега споделя с „Argent Publications“.

Доколко различни са поетическият текст и лириката за песен? Кое ти е по-лесно и кое ти е по-интригуващо да създаваш?

Ами аз никога не съм мислел за себе си като за поет или нещо такова. Започнах да пиша текстове малко по случайност. Просто никой в нито една група, в която съм бил през годините, не се захващаше с тая досадна работа – писането на текст. И така аз започнах да го правя от немай къде. Трябва да има текст парчето все пак. Поне в повечето случаи. Оказа се обаче не толкова лесно. И се започна една мъка: писане, драскане, късане на листа, дъвчене на химикалки... Не ти е работа. Мисълта ми е, че никога не съм писал просто стихове. Никога не съм писал откъснато от музиката. Всичко винаги е било текст за песен. В повечето случаи започвам с текста и ако успея да намеря мелодия и ритъм в думите, останалото е техническа подробност. В този смисъл не мисля за себе си като за поет. Приемам се по-скоро като текстописец. По-ненатоварващо е.

Човек е социален, изкуството също е социално. Има обаче различни начини да бъдат те социални. Какви типове социалност избираш и провокираш ти?

Ерол Ибрахимов

Аз съм избрал по-вътрешна социалност. Всичко, което пиша, е пречупено през погледа на малкия човек. Моят герой винаги е малкият човек. Този, който никой никога не забелязва. Опитвам се да опиша неговите сънища и мечти. Те понякога звучат социално, но не са лозунги и никога няма да причинят революция.

В песните на Уикеда откриваме цитирани автори, които са част от високата култура като Камю, Кафка, Бодлер, Бердяев. Какво им е контрапункт?

В повечето случаи цитатите и авторите са ирония. По-скоро те са контрапункт на моите малки, обикновени, делнични герои. Винаги ми е било смешно и забавно да вмъквам философски клишета до моя малък, люлински непрокопсаник/чка. Нелепо и абсурдно е. И точно това ми харесва. Когато пишеш, има опасност да станеш умозрителен, поучителен и заключителен, а това ме плаши и се стремя да го отбягвам. Бъзикам се, един вид. В повечето случаи...

Как се роди текстът на песента ти „Дупка в морето си правя“? История или усещане стои в основата?

Определено усещане. Има история зад усещането, но тя е на по-заден план. Надявам се да съм успял да я разкажа. Историята се случва някъде по средата на попрището, а бъдещето е неясно, носи тревожност и въпроси. Малко на ръба да стане умозрително и заключително. За мен най-важното в песента е това, което е забравил или се е отказал да каже нашият герой.

А какви музикални стилове са ти в кръвта - ска, пънк, реге, поп, рок, фюжън или нещо друго?

Ерол Ибрахимов

Не знам. Вкусовете ми са толкова еклектични и разнопосочни, че направо е тревожно. Харесвам неща от класическата музика през джаза до брутален метъл и експериментална електронна музика. Това, което търся, винаги е изненадата. Харесвам музика, която, когато чуеш, да си кажеш: Я!

Какъв е животът на музиканта днес в България? Повечето хора си представят купони, момичета и холивудски блясък. Надали обаче всичко е така идилично?

Не искам да се оплаквам, но с две думи: труден. Пазарът е малък, нишите не са много, музикант къща не храни... Да не изброявам, че е досадно. Но, ако ти е важно това, което правиш, ако това е твоето спасение, просто го правиш.

Често чуваме, че съвременните хора на XXI век трудно откриват каузи и рядко намират смисъл вън от прагматиката на ежедневието си. Ти и изкуството ти как намирате изход от това?

Както вече казах, изкуството е моята кауза и твърдо вярвам в нея. Мисля, че изкуството е важно за оцеляването на човека, колкото и абсурдно да звучи точно в този момент това. Мисля, че имаме нужда да си разказваме истории. Важно е! Иначе какъв е смисълът?

Преди не много време направихте с Кольо Гилъна и Светльо Витков серия концерти. Не сте ли доста трима вокали за една сцена?

Да, така е. Но мисля, че някак успяхме да намерим баланс и да не се изтрепем за светлината на прожектора. Което е много сладко и се получи яко.

Покрай извънредното положение и извънредната епидемична обстановка нашумяха онлайн концертите без публика. Какво носят те и какво отнемат от изживяването?

Моето мнение е, че онлайн концертите са вид мастурбация. Може би помагат да се освободи някакво напрежение, но не могат да заместят истинския, реален контакт с човека срещу теб, който носи истинско удовлетворение... Пълно, така да се каже... И на двете страни...

Какво ти предстои в следващите месеци, планираш ли почивка на три морета след края на пандемията?

За добро или за лошо никога не съм успявал да планирам нещата и карам ден за ден, понякога минута за минута. Сега, пък – абсурд! Това, което разбрах от тази криза, е, че да имаш „бъдещи планове“, е леко безсмислено, да не кажа глупаво.

Поезия от Ерол Ибрахимов: Тук.

Клип на „Дупка в морето си правя“ : YouTube.

Шумен, България

Предай нататък