Боговете носят плетени шапки

Боговете носят плетени шапки

В следващия миг самата аз прихвам и затулвам устата си с ръка.

На влизане в горската обител на будисткия храм Daisho-in се разминавам с широко усмихната жена. След две крачки - с господин, засмян до уши. Но какво става?! Всичките ми очаквания за свещена обител са свързани със сериозност, мълчание и смирен поглед.

В следващия миг самата аз прихвам и затулвам устата си с ръка. Пред мен алеята се извива и се открива смайваща гледка: стотици малки, каменни статуи на ухилени будистки монаси с плетени цветни шапки - розови, жълти, червени, зелени... Оказва се, че статуите са превъплъщения на учениците на Буда. Всеки от тях е с ярка шапка, а лицето му изразява различна емоция: щастие, гордост, почуда, спокойствие. Сред палитрата от шапчици човек се чувства дълбоко озадачен и очарован от тази негласна подкана да се посмее, без това да е в разрез с духа на храма.

Боговете носят плетени шапки

По-нагоре по стълбите удивлението расте. Идват т.нар. jizo статуи - те са ведри, дебели бебета, също с плетени шапки. Повечето се крият в тревата или надничат иззад храстите. Jizo се смятат за покровители на пътешествениците и децата. Хората често им слагат гердани, лигавничета или престилчици

- „Но кой ги облича така, защо са тези шапки?“ – спонтанно възкликвам аз пред един от монасите.
- „Хората им плетат шапки.“ - отвръща той. - „Това им вдъхва чувство за непосредствен досег с боговете. Да се погрижиш за някого създава усещане за близост.“

Досега никога не ми беше хрумвало, че аз мога да се погрижа за Бог, вместо той за мен. Ще се науча да плета!

Остров Мияджима, Япония

Предай нататък