Извънредно по нашенски

Извънредно по нашенски

Щото вирус или не, търговийката трябва да си върви.

Седя и зяпам некролозите на спирката. Бая народ си е отишъл, хем преди да дойде коронавирусът. Пък с него, особено както громи най-старите, ще има да черпи финансовият министър. Щото при смъртност 5 процента, ако сварим да си кихнем да се заразим всичките, отиде едно 300 000 - 400 000 по-малко пенсионери през есента. Брой им пенсиите по 300 лева средно, ха ти едни 120 милиона спестена държавна пара, готова да се даде я за самолет, я за хеликоптер, я за обучения за качване на PDF файлове за държавната администрация, дето досега само краката си е научила да качва на масата.

То така и щеше баш да стане, ако не беше тоя извънредният кризисен щаб или кризисният извънреден щаб или щабът по извънредни кризи или както там беше, сещаш се, с генерала Мутафчийски. Който пък ако имаше мустаци, нямаше да му казват, че на Годжи прилича, а на Тотлебен най-малко. Тропна по масата оня ми ти генерал хирург, рече - всички магазини да се затворят. Немедленно! Да няма разнасяне на заразата. Няма тън-мън, вика. Слушай и изпълнявай. Тук се слуша мойта воля, тука аз съм капитан и намига към камерите, все едно на Ботев някое стихотворение е казал.

Пък ти реакция да видиш на държавната машина. Коя бавно се задвижва, ама като почне, всичко оплита на 1000 възела и не можеш разбра от простотия ли, от алчност ли, от корумпираност ли или от чист идиотизъм.

Та не е прост здравният ни министър. Мята една, както иска, генералът строга заповед за парлама. Вика - пиле да не прехвръкне, след нея обаче бърже пише втора - коригираща, по-ларж. Вика може и да не се затварят търговските обекти, ако са осветени от владика, имат леген с вода да си измият обувките посетителите и ако влизат по един-двама в магазина клиентите. Щото вирус или не, търговийката трябва да си върви. Там е парата. Министър е, разбира ги тия работи. Па макар и здравен.

Пък ако щеш вярвай, българите, щото са мързеливи по душа, не щат да отварят дюкяните. Нито баничарниците, нито магазините втора употреба. Не щат да се заразят, да изпукат старците, да подпомогнат пенсионната система. Язък. Прости хора са туй българите. Слушат генерала Мутафчийски и не отварят обектите.

Хубаво, че поне маските за лице се сетиха да скрият или изнесат към Гърция и Турция. Че българският пенсионер е бая лукав и хитър. Тури си маската, измие си седем пъти ръцете, пък току обиколи „Кауфланд“, „Билла“ и „Лидъл“ да напълни торбите на промоция, хем без да се зарази с коронавирус, без да полегне болен, без да разтовари пенсионната система накрая. Него ако питаш - да векува. Ама къде ти.

То старите остави, ами и младите не кротуват. Хем тях и вирусът не ги лови. Таман ги бяха пуснали ваканция, грипна ли, епидемична ли, дървена ли, кой го е еня. И току писнаха с родителите си - дайте ни електронно обучение. Пък ние не сме физици, колко да знаем за електроните, протоните и неотроните - колкото да не е без хич. Ама айде, да няма сърдити, рече образователният министър - ще има електронно обучение. Всякой даскал ще прави лайвстрийм в домашни условия. Преди това само трябва да направи на 200-300 деца акаунти в групи за споделяне, да се снабди с бърз интернет, добър компютър и някоя и друга камера за има няма 1000 евро.

Колко му е, нали забогатяха даскалята с нови заплати всяка година. Пък за децата, дето и телефони, и компютри нямат, щяло да се раздават хартиени пособия. Дето досега на всичките деца ги мятаха у ръцете. Все без файда, ама карай. Голяма иновация голяма работа. Дано само ток да има, че да не се осере и тази електронна работа изосновно.

Па като рекох осиране, лошото е покрай всичкото това взе да приключва тоалетната хартия. Не само у дома, ами и по магазините. Къде я редят по боксониерите и таваните, не ги знам. Пък и вестници няма, да дадеш втори живот на и без това жълтата преса. Ама нищо, чувам, че Български пощи се били нагърбили с мисията да докарат списания. Само да не са някои тънки и гланцирани. Че такива баш работа не вършат. То като съм на зор и такива, и онакива, че и книга даже ще си купя, че и с твърди корици. Казват във време на криза екзистенциалната проза била много на мода. Брат, аз ако е за проза и нужда в кризата, най-препоръчвам на Толстой „Война и мир“. Може цялото семейство да не купува с нея 3 месеца тоалетна хартия, ако я забиеш на пирона книгата.

Пък генерал Мутафчийски вика стойте си у къщята. Не блейте по улиците да се самозаразявате пагубно. Ама не е случил на хора и на време тоя. Народът като надуши коприва и леорда, стой та гледай. Върви организирано по горите, пълни торбите и тенджерите после. Пък забравя откровенията на Щаба и карантината, та затова рекоха извънредно положение. Първо правителството го предложи, пък Народното събрание го прие. Сега мъдрят май какво беше то тук извънредно положение, ама ще го измислят, нали все умни сме ги избрали.

Ама хайде, откъде я почнахме, докъде стигна. Да идва автобусът, да не ги гледам тези некролози, че аман. Най-важното е да сме живи и здрави. Ние сме средна възраст. Няма да ни избие твърде. И електронно няма да ни обучи. Мани. Няма файда и от тази пандемия. Да иде следващата.

Шумен, България

Предай нататък