Дигитално безсмъртие

Дигитално безсмъртие

Могат ли футурологията, биологията и технологиите с общи усилия да надвият смъртта?

Свещеният Граал. Заветната цел на човечеството от памтивека. Безсмъртието. Можем ли да го постигнем?

Този въпрос преследва мечтатели, шамани, духовни лидери, философи, учени, футуролози и интелектуалци още от момента, в който хората са започнали съзнателно и целенасочено да изграждат един концептуален образ на Отвъдното.

Възможно ли е въпросът за вечния живот вече да е намерил своя отговор?

Постижимо ли е само в рамките на едно-две поколения хората да живеят толкова дълго, колкото си поискат, в условията на една сътворена от самите тях виртуална реалност? А може би самата продължителност на живота ще се удължи в пъти? Наистина ли благодарение на генното инженерство децата на нашите деца ще се раждат защитени от вируси, заболявания или пандемии, които от векове преследват човечеството (актуален проблем в светлината на COVID-19)? И възможно ли е един ден нашите тела да бъдат напълно съвместими с нанотехнологиите, микроскопични нанороботи поддържащи клетките и артериите ни в безупречно здраве?

Колкото и невероятно да звучи, расте броят на учените и футуролозите, които вярват, че всичко това не просто е възможно, а е на път да се превърне в реалност съвсем скоро. От гледна точка на технологиите, човечеството е на кръстопът. Много от футуристичните идеи на писатели фантасти от миналото (и настоящето) вече са реалност, а някои от тях дори вече правят първи стъпки на пазара: достатъчно е да споменем изкуствения интелект, биоинженерството, дигиталното съзнание и виртуалната реалност.

Опитите да си представим нашето общество в далечното бъдеще винаги са предизвиквали богата палитра от емоции: от страх и скептицизъм до любопитство и стремеж към технологичен напредък. Но може би това бъдеще съвсем не е толкова далечно и затова е изключително важно ние, хората, да участваме активно в дискусиите за все по-реалния преход през 21-и век от фант-астичното към факт-астичното.

Ако трябва да поставим нещата в перспектива: до не толкова отдавна се смяташе за невъзможно автомобилите да се движат сами по пътищата или пък шофьорите да ги управляват само с мисълта си. Днес очакваме достъп до такива иновации да бъде даден на широката общественост съвсем скоро. Подобна технология ще позволява на мозъка да изпрати мисловен сигнал за опасност към системата за управление на колата три секунди, преди тялото да е успяло да реагира (което понякога е разликата между живота и смъртта на пътя). По същия начин хора с ампутирани крайници ще могат да движат своите протези посредством мозъчни сигнали, свързани със система от електроди.

Биологично и дигитално безсмъртие

Дигитално безсмъртие

През последните години - вероятно като резултат от темповете, с които напредват технологиите - понятието “дигитално безсмъртие” започва да звучи все по-реалистично за стремящите се към вечност, както и за тези, които ще предлагат удължаване на живота. Свидетели сме на едно своеобразно “сливане” на видовете, при което технологии и медицина си подават ръка, за да създадат нови бази данни, целящи удължаването на човешкия живот и разширяването на хоризонтите на съзнанието ни.

Само за последните 120 години средната продължителност на живота се е удвоила (през 1900-та година тя е била едва 40 години). От еволюционна гледна точка това е забележително постижение за такъв кратък период от време. До голяма степен е резултат от повишаване на жизнения стандарт и намаляване на смъртността, свързана с бактериални инфекции и вируси. Въпреки това, учените все още не бяха в състояние да премахнат напълно редица болести, свързани със самия процес на стареене, отчасти заради изключителната сложност на този процес. Това обаче също се променя. Технологиите и науката се развиват все по-бързо, а паралелно с това се променя и начинът, по-който стареем.

Променят се и очакванията за продължителността на човешкия живот, а драстичното й увеличаване вече не е обект на присмех и обвинения в шарлатанство. Най-общо казано, има две течения в дискусията за процеса на стареене.

В лагера на първите се намират хора като Бенет Фоди от Факултета по философия на Университета в Оксфорд, които поставят фокуса върху подобряване качеството на живот в процеса на стареене. Те вярват, че е реалистично да очакваме максимално удължаване на живота до около 120 години. Представителите на това течение смятат също така, че качеството на живот през тези 120 години може да бъде рязко повишено с напредъка на медицината и като резултат от по-доброто разбиране на процеса на стареене. Вследствие на това, някои признаци за този процес като мускулна дегенерация, деменция и влошаване на мозъчните функции може да бъдат значително ограничени, което от своя страна би подобрило качеството на живот дори в годините точно преди смъртта. Само си представете: хора, които са жизнени и активни до самия край, с изключение на период от няколко години на хипер ускорено стареене преди него.

Скъпа, да си ми виждала хапчетата за удължаване на живота?

Поддръжниците на другата теза смятат, че човешкият живот може да бъде удължен доста отвъд границата от 120 години. Може да звучи удивително, но вече има лекарство за удължаване на живота, което е в процес на тестване върху хора: метморфин. Първоначално разработено като медикамент за диабетици, при изследвания върху кръгли червеи метаморфинът показва подобрение на притока на кислород на клетъчно ниво, което от своя страна води до намаляване честотата на делене на клетките. Този пробив в процеса на клетъчното делене пряко влияе върху удължаването на човешкия живот.

“Занимавам се с изследване на процеса на стареене от около 25 години и досега самата мисъл за тестове върху хора на лекарства против стареене, беше трудна за възприемане”, твърди проф. Гордън Литгоу. И това е само един пример. Дори незадълбочено онлайн търсене показва колко изследвания, предложения и възможни медикаменти са фокусирани върху забавянето на процеса на стареене в неговия неумолим марш към смъртта.

Не е ясно обаче дали медикаментите сами по себе си са достатъчни за удължаване на човешкия живот отвъд очакваните граници. За да ги прекрачим, ще се наложи хората да «препрограмират» гените си, както ние днес преинсталираме компютъра си. Такова разместване на гените би влязло в ролята на антивирусна програма, която ще премахва негативните мутации и ще пренарежда генетичния ни материал, пресъздавайки наша по-млада версия. Именно това бе доказано успешно неотдавна от експеримента на Шмуклър-Райс. При този експеримент промяна в генната експресия на някои гени е удължило живота на c. Elegans (кръгъл червей) десетократно!

Това означава, че гени, които обикновено се активират след определена възраст - например по време на менопаузата - може да бъдат потиснати, така че промените в организма, свързани с тях, да бъдат забавени и това да доведе до цялостно удължаване на периода на младост.

Кой е готов да бъде свален на носител?

Дигитално безсмъртие

Освен гореописаните, има и трета група хора. В нея попадат тези, които изцяло отхвърлят човешката биология и се фокусират върху дигиталното безсмъртие. Представителите на „трансхуманизма“ имат намерение да прехвърлят съзнанието си в цялата му сложност във виртуалния свят, гарантирайки си по този начин бленуваната вечност.

Да вземем за пример “2045” - инициатива на руския предприемач Дмитрий Ицков. Основните цели на инициативата са следните (както са посочени на техния уебсайт):

- създаване и реализиране на нова стратегия за развитие на човечеството, която отговаря на глобалните съвременни цивилизационни предизвикателства;

- създаване на оптимални условия за развитието на духовното просветление на човечеството;

- създаване на нова, футуристична реалност, базирана на 5 принципа: висока духовност, висока култура, висока етика, висока наука и високи технологии.

Основната цел на мегапроекта на Инициатива 2045 е създаването на технологии, които ще позволят прехвърлянето на човешката личност върху един по-траен и модерен, небиологичен носител, както и удължаването на човешкия живот до степен на безсмъртие. Доста възвишена цел, нали? Преди да се разхилите подигравателно, имайте предвид, че хората, замесени в този проект, са сериозни. И мнозина от тях имат от онези сложни титли пред имената си. Както самото име на проекта подсказва - 2045 - създателите му се надяват да успеят да постигнат до 2045 година именно това: прехвърлянето на човешко съзнание с всичките му сложни функции във виртуална среда. Както вече казах: реалност буквално като от научно-фантастичен роман.

Това е една прекрасна футуристична мисъл: някъде там по света има хиляди по-малки и по-големи проекти, в които учени, предприемачи и цели правителства работят заедно, използвайки постиженията на науката и технологиите, за да постигат още по-високи резултати в областта на медицината, генното инженерство и компютърните технологии и в резултат на това - промяна и удължаване на човешкия живот. Има ли хора, които само преди 10 или 15 години са си представяли нещо подобно? Дори и да е имало, били са малцина.

По всичко изглежда, че ние, хората, се готвим за голям еволюционен и социо-културен скок. Наблюдавайки всички тези новости и постижения, за мен става ясно, че човечеството е на прага на нещо изключително; на прага на поемането на контрол върху някои аспекти от нашата собствена еволюция. Ако не друго, то поне се превръщаме в неин активен участник. Дали природата ще отхвърли, или приеме тази наша нова роля (самият аз се чудя!), в крайна сметка ще покаже само времето.

Търси се: Наръчник за справяне с безмъртието!

Е, добре, това е. Видяхте плановете. Благодарение на комбинация от медикаменти за удължаване на живота, биотехнологии и най-вече на т.нар. конектом (дигитална карта на човешкия мозък), човечеството уверено крачи по пътя към безсмъртието. Или на нещо максимално близко до него.

От друга страна, имайки предвид безкрайните опити и провали в човешката история за удължаване на живота до безкрай, това, на което сме свидетели днес, е може би просто съвременна версия на Франкенщайн или пък на философския камък, дори на Фьодоров с неговото желание да възкреси всички хора.

И един последен въпрос: какво бихме правили с новооткритото си безсмъртие? Какво самите вие бихте направили? Как ще се чувствате като полубожества? Ще продължите ли да разглеждате безсмъртието като дар или в крайна сметка то ще се окаже проклятие?

Знам, все трудни въпроси. Преследваме безсмъртието вече толкова дълго, че не е лесно да си представим какво би било, ако все пак го постигнем. Дали ако имаме гаранцията за безсмъртие, ще сме в състояние да се фокусираме повече върху нещата, които обичаме? Ще спрем ли да казваме “Само ако имах повече време…” или “Колко хубаво би било да има повече часове в денонощието…”

Преходните етапи са изключително предизвикателство за нас, хората. Склонни сме да се вкопчваме в рутинното и в добре познатите мисловни модели. Може би един по-дълъг и по-здравословен живот ще ни позволи да преминаваме през широка палитра от събития, интереси и срещи с другите с повече грацилност и мобилност; да живеем различни «животи», сменяйки с лекота своята индивидуалност и посока на развитие.

Ако трябва обаче да дам свое предположение: ще бъдем твърде заети с разрешаването на множество нови проблеми, с които нашето все още твърде ограничено съзнание няма да е в състояние да се справи. В този смисъл, просто ще сме направили още една плаха крачка по еволюционната пътека на човешкото развитие.

Далас, САЩ

Предай нататък