Култура и зараза

Култура и зараза

Няма вирус, който да убие изкуството

България отдавна е част от света. Както и от цивилизования глобален свят, поне откакто страната е член на Европейския съюз от около 13 години. Затова и всичко, случващо се в Италия, Китай или Гърция, неизбежно протича рано или късно в един или друг мащаб и тук. Особено, ако иде реч за епидемия или пандемия, какъвто е случаят с разпространението на коронавируса.

Затова и фактът, че в България има заболели и починали от COVID-19, както и че са въведени строги мерки за ограничаване на вируса, не би следвало да будят почуда. Съвсем друг е въпросът доколко мерките са адекватни и дали гарантират сигурност. Особено в случай, че се отменят концерти на симфонични оркестри, театрални представления, литературни премиери, а са оставени да функционират пазари на открито и закрито, битаци на вещи втора употреба, хипермаркети, чалготеки, молове и каквито още се сетите търговски и туристически обекти.

Голямата питанка е дали мерките не са прекалено рестриктивни към културните институции и прекалено либерални към търговските обекти, през които минават повече хора и следователно, в които има по-голям риск от заразяване с коронавирус. И защо се постъпва различно спрямо различните типове обекти, които се предполага, че се рискови? Как се мотивира отмяна примерно на симфоничен концерт с около 60 души публика в зала за 150 или 200 души, а не се затваря обект за търговия на плодове и зеленчуци, през който на ден преминават над 200 души? И според какъв критерий обектите са различно третирани? Защото в крайна сметка сигурността би трябвало да бъде приоритет при пандемия и в случаите, когато обектите са държавни, и когато са общински или частни.

Още по-интересно е, когато самият министър на културата даде предложение въпросните мерки да бъдат така крайни в театрите, оперите, сценичните изкуства изобщо. Още повече, че само няколко дни след оповестяване на мерките се появи друго становище, от още по-висока инстанция, че всъщност спектаклите може да се играят пред публика в областите, където няма случаи на болни от коронавирус, ако зрителите са седнали през ред и на един метър отстояние един от друг. Което звучи като самопризнание, че първите мерки за сигурност срещу културните институции не са били напълно прецизирани. Въпреки че в прав текст такова признание не е направено, а едва ли и има нужда.

Защото през това време театрите вече са изчислили, че загубите им през силния иначе месец март са драстични. В Драматично-кукления театър в Силистра заради невъзможността да играят представления пред публика театралите ще изгубят около 40 000 лева. Общо от продажба на билети и субсидии от Министерството на културата за продаден билет, защото система на субсидиране на държавните театри е именно такава. Сумата трябваше да бъде приход, а сега заради коронавируса няма да влезе в касата на театъра, което ще затрудни работата му в бъдеще. В същото време в Министерството на културата навярно ще останат пари в излишък, които няма да бъдат отпуснати на театрите, оперите, симфоничните оркестри, понеже малко от тях ще имат продажби на билети през март. Което не знам дали е добре за министерството, но определено е зле за театрите, оркестрите, оперите.

Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България, коментира в медиите, че е адресирал писма до Столична община и Министерство на културата, с които уведомява институциите за липсите, които ще се появят при сценичните културни институти заради карантината. Според него, за компенсации може да се използват фондовете за бедствия и аварии. Но отговор засега липсва. Няма и яснота работи ли се по компенсаторен механизъм за културните институции.

Култура и зараза

Хубавото е, че през това време авторите в различните изкуства и различните културни институции не стояха със скръстени ръце. Театър „Възраждане“ направи онлайн излъчване на свой спектакъл, с което спечели ако не финансова подкрепа, то поне симпатиите на публиката. Близо 5000 души проследиха „Вуйчо Ваньо“ във Фейсбук и Инстаграм. Което означава, че публиката има интерес и потребност към среща с театъра и този текст на Чехов.

Детски представления онлайн предлага и Държавният куклен театър в Русе, със съдействието на Ruse Live. На 15 март от 12 часа може да се види спектакъла „Добро утро, лека нощ“ по текст на Доналд Бисет на живо онлайн тук — YouTube

Това естествено няма да напълни касите на сценичните институти, няма да реши бюджетните им проблеми, няма и да докара повече публика в залите, но поне демонстрира желание за развитие, упоритост да се достига по публиката и висока комуникативност. Няма как да очакваме театрите в дългосрочен план да се преборят за активно участие в пазара на масмедийни продукти, който е доминиран от онлайн медии, влогъри и телевизионни продукции, но едва ли това всъщност е цел на театралите. Излъчването онлайн по-скоро е знак, че те са тук и продължават да съществуват. Въпреки че обществото и държавата в процеса на кризата са взрени в ниските нива от пирамидата на Маслоу. В осигуряването на вода, храна, сигурна среда, а не върху култура и изкуство.

Друг добър пример за реакция при стриктните мерки срещу коронавируса дадоха арт групите „СХМЕА“ и „Trash“ от студенти от Шуменския университет. Те излъчиха във Фейсбук онлайн откриване на изложбата си. Поканиха хората индивидуално да разгледат експозицията им в Градската художествена галерия на Варна. Така хем формално предписанията за сигурност бяха спазени и публична церемония с много посетители нямаше, хем изложбата е артистичен факт. И може да бъде разгледана.

Тъкмо изкуството ни демонстрира, че животът продължава, че мерките не могат да отменят общуването между автор и публика, че с или без финансиране от страна на държавата театрите и галериите имат своя смислен живот. Отвъд страха и отвъд дребните сметки. Както всъщност винаги е било. И ще бъде. Защото разговорът за изкуство всъщност не е разговор за оцеляване и за пари, а въпрос на смисъл. Дори във време на войни, бедствия и пандемии.

Шумен, България

Предай нататък