Петър Чухов
"Променяме нещата, когато пресичаме границите."
Прочитане за 16 мин.Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Автор е на 11 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Турция и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок групи, а с групата за поезия и алтернативен рок „LaText“ представя стихотворенията си. Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.
Ти си повече от добре познат в България с поезията и прозата си. Част си обаче и от няколко рок групи – „Субдибула“, „LaText“, „Гологан“, Par Avion Band. Какво ти дава музиката, писането на текстове за песни и композирането?
Музиката дава енергия, при свиренето преживяването е по-първично и непосредствено, освен това, когато създаваш нещо заедно с други хора, усещането е по-богато. Писането на текстове за песни учи на смирение, тъй като текстът обикновено е или подчинен на музиката, или равнопоставен. Композирането помага да се изразяваш на език, различен от този на словото и така да постигнеш по-добра връзка с някои неосветени кътчета на личността си.
Прозаикът в теб ревнува ли за признанието и вниманието, което получава поетът Петър Чухов?
Не съм забелязал, но не изключвам това да се случва несъзнателно. По принцип на прозаика му е ясно, че за писането на белетристика са нужни повечко дисциплина и работа, а той се опитва да мине по тънката лайсна, малко го дава лежерно като поет в стратегиите си за писане на проза. Така че обикновено е благодарен за вниманието, което получава при доста оскъдните си усилия.
Носител си на не една и две национални награди. Зная обаче, че около тях по правило почти винаги има напрежения, конспиративни теории и какви ли не ирационални реакции. Кои от тях са те забавлявали най-много?
В последните няколко години си част от журито в Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен. Кои от младите автори заслужават вниманието на публиката според теб?
Този конкурс е много важен с това, че едно от условията е участниците да присъстват на място, а не се канят само наградените и номинираните. Така се изграждат творчески и приятелски връзки между младите автори, които продължават и след края на събитието. Понякога дори се създават нови литературни общности. Например Георги Гаврилов, Анна Лазарова, Маламир Николов и други са сред награждаваните и отличаваните през годините в конкурса поети, които стоят зад една от най-интересните и активни неформални литературни групи – „Хралупата“. Към тях бих добавил имената на Мартин К. Илиев, Лилия Трифонова, Емине Садкъ, Ралица Красимирова, Елена Ташева, както и силната група на Великотърновския университет от преди години – Александър Христов, Нели Кирилова, Константин Небешков, Денис Нуф. Но не са само те – впечатляващ е броят на успешните автори, чието първо литературно „бойно кръщение“ е било на конкурса „Боян Пенев“.
С литературния историк и критик Пламен Дойнов си съавтор на формата „Писане от натура“. Как този пленер предизвиква поетите и работи ли през годините?
Поетическият пленер „Писане от натура“ дава възможност традиционната изолираност при писането да се преодолее. Това е нещо като джем-сешън, при който без предварителна подготовка участниците обединяват импровизационните си умения и енергии. В резултат имаме многоизмерни образи на описваните обекти. Имаме обмен на гледни точки. Имаме атмосфера на любопитство и съревнование. Затова важен момент от събитието е четенето на написаните творби. Тогава именно се виждат приликите и разликите, клишетата и интересните хрумвания. Тогава прозвучава полифоничната композиция, чийто смисъл се надгражда върху смисъла на всяко отделно стихотворение.
През годините поетическите пленери „Писане от натура“ се превърнаха в една разпространена форма за творческа провокация и сътрудничество. Лично аз съм инициирал и участвал в такива на много места в България, а и в чужбина – например в Габрово, Бургас, Русе, Стара Загора, Берлин, Стрьомстад, Братислава. От години правим пленери и на конкурса „Боян Пенев“ – напоследък заедно с Пламен Дойнов и с теб.
Автор си на още един зрелищен литературен жанр – трубадурските двубои. Какво те провокира да търсиш такъв блиц сблъсък през поезията и как работи всъщност едно игрово противоборство в литературата? Какво печелят публиката и авторите от този формат?
Според мен, сценичното представяне на поезия трябва да е разнообразно и да не се ограничава само до обикновено прочитане на стиховете, без да изключвам и този начин, разбира се. Освен игровото противопоставяне на поетите, което прави събитието по-зрелищно, поетическите двубои отреждат роля и на публиката, която с гласуването си определя победителя. Това я прави много по-внимателна и съпричастна, прибавя допълнителна енергия, а връзката между участници и аудитория става по-силна и непосредствена.
Пишеш и хайку. Имаш публикации на хайку текстове в чужбина и награди. Как гледаш на прогреса на българското хайку в последните десетилетия? Стана ли то признато и познато зад граница?
Българското хайку измина дълъг път – от допълнително занимание основно на двама поети, Димитър Стефанов и Иван Методиев, в края на миналия век, през масово участие на хора без забележим поетически талант, познание и усет за особеностите на жанра в първото десетилетие на новото столетие, до създаване на силна, немалобройна група от талантливи и осъзнати в материята на хайку автори през последните години. Много от тях днес печелят международни награди и публикуват в най-престижните издания за хайку по света.
Като заговорихме за граници, как гледаш на жанровите граници, склонен ли си да спекулираш с тях, да ги нарушаваш и пресичаш?
Според мен границите са важни не само като средство да определяме природата на нещата, но и да я променяме, именно като ги пресичаме. Липсата на всякакви граници създава хаос, стриктното им спазване вкаменява.
Пишеш, издаваш, редактираш, работиш в библиотека в София, все неща свързани с книгите. А Анатас Далчев в един свой фрагмент пише: „Нищо не похабява, мисля, тъй лесно един писател, както занимаването му само с литература“. Ти как устояваш?
Ти вече сам донякъде отговори на този въпрос, като обърна внимание на заниманията ми с музика. Също, без да съм заклет киноман, гледам по няколко филма седмично, не се лишавам и от ходене на театър. Освен това, както винаги подчертавам, имам истинско хоби – бирата, която за мен е една силна връзка между духовното и материалното. Искам веднага да разсея възможната заблуда – не произвеждам, само консумирам, но през последните години в България се създадоха условия биреният фен да живее в относителен комфорт.
Голяма част от културните институции не могат да функционират нормално заради мерките за борба с коронавируса. Според теб адекватно решение ли е театрални представления, откривания на изложби, литературни премиери и четения да не могат да се осъществят, но хипермаркетите и битаците да продължат да функционират с пълна сила?
На този въпрос, ако може, да не отговарям. Виж как бързо се променят нещата.
Във фейсбук имаш алтер его с името Чешо Пухов. Разигравал си дори трубадурски двубой между Петър Чухов и Чешо Пухов. Не е ли странно той досега да не е дебютирал с книга, въпреки че текстовете му са широко харесвани и събират много лайкове?
Може и да е странно, но Чешо се е позиционирал като един консервативно-алтернативен образ, така че книгата не е от най-насъщните му прояви. Доста негови текстове обаче са излизали в периодични издания. И все пак, ръкопис вече има и вероятно той не след дълго ще застине в книжно тяло.
Вън от шегата, над какво работиш в момента и кога да очакваме да види бял свят?
Освен книгата на Чешо Пухов, която не е чудно да излезе скоро, събирам текстове за нова стихосбирка, вече съм натрупал доста и я виждам или към края на годината, или в началото на другата. А тъй като догодина имам юбилей, очаквам по този случай да се появи някакво томче с избрана или редуцирано събрана поезия (каквото и да значи това).
Творби на Петър Чухов: МРАВКИТЕ и ТЪМЕН.
Линк към интервюто на английски.