Мария Мутафчиева

Две съвременни български песни са крайно актуални в края на лятото или началото на есента. В едната ти с „Мери бойс бенд“ пееш „Отива си лятото, идва есента“, а втората е на Митко Таралежков, с рефрен „Лятото е само наужким, замирише ли на печени чушки“. Как се получи така, че и двете май са свързани с Бургас?

Признавам си, че не познавам Митко Таралежков. От едно поколение сме, но очевидно сме от различни музикални школи. Бургас, знаеш, е град, препълнен с поезия, романтични настроения и дълбоки прозрени. Може би обаче не знаеш, че най-характерни за града са бургаските зевзеци – местната бохема. Те всичко знаят, от всичко разбират, имат история и мъдра мисъл за всяко нещо… Неслучайно именно паметник на Петьо Пандира е издигнат до емблематичния мост в града. Като всеки морски град, настъпи ли есента, Бургас постепенно сякаш се прощава с безгрижието и радостта, променя се, за да стигне до умозаключението ми от преди години: „Няма нищо по-тъжно от морски град през зимата“. Морските хора са свикнали да наблюдават и да се удивляват от смяната на сезоните, съзерцавайки морето. Край морето всяка промяна се усеща по-пълно, с всички сетива. Ароматът на печени чушки е сигурен белег за края на лятото, също както и напускането ми на родния град някога, през един септември, за да заживея далеч от дома като студентка в Софийския университет. И после всяко лято се връщах, а всяка есен заминавах отново… Виждах как се променя Бургас, но и аз се променях – търсех себе си, място под Слънцето… „Отива си лятото, идва есента“, иначе казано „Непознати улици“, както ѝ е името, е автобиографична песен на момиче от Бургас.

Успешните музиканти най-често имат групи, солови изпълнения и дуети в биографията си, ти също не правиш изключение. В каква последователност се наредиха те в твоя живот?

Точно в тази последователност, в която ти ги изреждаш. Успехът обаче е относително понятие и строго субективна величина. Сигурна съм, че има много хора в България, които още не са чували за мен. Не извирам от всички пространства в ефира и канали за информация. Имам привилегията да звуча, мои песни да се изучават в училище и да се изпълняват стотици пъти всяка вечер, но масово хората да не знаят чии са те и как точно изглеждам. Следвам своя път, имам си свои търсения и разбирания как да продължа. Единственият ми проблем е, че съм крайно нерешителна и дълго премислям всяка стъпка. Хрумват ми много идеи, които не осъществявам или ненужно забавям във времето. Но нищо не правя на всяка цена.

2020 година „Мери бойс бенд“ има 25-годишен юбилей. Как го отбелязвате и как се разви бандата във времето?

Започнахме честванията с концерт на Мери Бойс Бенд в София Лайв Клуб през януари. Тогава Маргарита Хранова беше наш специален гост и представихме за първи път, на живо, дуета ни „Любовта“. През януари свирихме и в Козлодуй. След това с Миро имахме няколко акустични концерта за китара и глас. Няколко частни събития. Най-важното нещо, което предстои сега, е голям концерт в края на ноември „Мери Бойс Бенд на 25 | Акустичен концерт“. Струнен квартет „Александър“ ще свири заедно с нас в Балната зала на Военния клуб в София на 20 ноември 2020. Искахме да има още много събития, но ситуацията не го позволява. През годините сме имали хиляди концерти и срещи с почитателите на красивата музика. Надявам се, че в бъдеще ще ги умножим. Мисля, че с момчетата останахме верни на българската песенна традиция. Просто пораснахме, „станахме отговорни хора, със социални ангажименти“ (както казва Миро). Абе – оженихме се и имаме деца, това е. Не мисля, че сме се променили драстично. Все същите момчета и момиче сме. Приятели.

Какво е следващото, което да очакваме от теб и „Мери бойс бенд“? Сингъл, албум, концерти, дуети или клипове са на хоризонта?

Тази година спрях да правя планове, ама не само дългосрочни, ами и такива – с по-близки цели. Сега мога да обявя единствено „Мери Бойс Бенд на 25 | Акустичен концерт“ на 20 ноември 2020 във Военния клуб. Вече има доста продадени билети. Хората си го чакат, а ние – още повече.

Кои са ти любимите рок и поп изпълнители по света и у нас?

Групите винаги са ми били слабост. Да свириш и пееш в група е различно. Традиционно има добри вокалисти и инструменталисти. На периоди съм. Започнах с Europe, Twisted Sister, W.A.S.P., Accept, Metallica, Halloween, Manowar… На Halloween и Manowar се задържах най-дълго, което е разбираемо, като се има предвид какви „гиганти“ са вокалистите им. И до днес посещавам с най-много младежки ентусиазъм точно техните концерти. Имало е моменти, в които слушам само Dire Straits, после – само Gary Moore, после – само Creedence Clearwater Revival, само Vaya Con Dios, само Red Hot Chili Peppers… Ама такова – френетично слушане, до наизустяване на всеки звук. Имам много периоди като почитател на музиката и със сигурност пропускам огромно количество групи и изпълнители. През всички периоди съм слушала и българска музика, разбира се. Обичам българската музика, подкрепям всячески българската музика. Тя носи в себе си нещо специфично красиво. Осъзнато започнах да си купувам и слушам българска музика на една екскурзия от училище. Пътувахме из България и някъде от Добрич си купих албума „Мускетарски марш“ на Щурците. Мисля, че скапахме касетката от въртене още в автобуса. В групата на Математическата гимназия, където свирех на клавишните, изпълнявахме песни на Щурците, Тангра и Сигнал, и великолепния „Блус за двама“ на Диана Експрес. През 90-те с Мери Бойс Бенд изпълнявахме предимно кавъри и то само на чужди изпълнители. Чак в края на милениума започнахме да създаваме своя авторска музика, а в началото на новото хилядолетие, през 2001 г., издадохме и първия си албум „Непознати улици“, за който записахме официална кавър-версия на любимата „Есен“ на Митко Щерев и Стефан Банков.

Как се промени българската музика от излизането на първия албум на „Мери бойс бенд“ през 2001 година до днес?

Задаваш ми все въпроси, всеки от които спокойно може да бъде тема за дипломна работа! За тези почти 20 години всичко, абсолютно всичко, в световен мащаб дори, се промени. Още през 2001 г., когато сринаха кулите-близнаци в Ню Йорк, си мислех, че светът свършва. Това чувство на обреченост долавям в световното изкуство, че и в българската музика последните години и то само се засилва. Когато Мери Бойс Бенд започна да представя авторската си музика пред широка аудитория, имаше поне още 10 великолепни нови български групи, които стартираха заедно с нас и всяка от които се „надпреварваше“ да пуска великолепни български песни. Днес само 5 от тези групи съществуват. За щастие от време на време има пробив в ефира от нови великолепни групи с нови великолепни песни, но на английски. Ей това направихме – не успяхме да провокираме младите музиканти да мислят на български и за България. Защото тук българска музика не се върти и нищо българско не се цени. Трябва да променим това, ако искаме да я има България. Наистина мога да изпиша десетки страници по темата, но коя съм аз, щом и библейската мъдрост гласи: „Никой не е пророк в собствената си страна“.

Освен автор на музика, ти си и поет, какво ти носи писането на лирически текстове?

Не зная дали писането е суета, отдушник или материализиране на уловени вселенски вибрации… Сигурно е всичко накуп. Аз пиша много рядко. По-скоро непрекъснато превъртам в главата си стотици фрази и прозрения, които някой ден, като пъзел, се нареждат в определена форма, по-често придружена с мелодия. Погледнато по този начин, писането може би ми носи облекчение и удовлетворение, че съм намерила форма за идеите си.

Имаш дъщеря, която върви по твоите стъпки и пее. Преди месеци видяхме клип с нейната банда. Как гледаш на това, подкрепяш ли я да се занимава с музика или не настояваш?

Мими е зачената с музика. Свири от съвсем ранна детска възраст на пиано и китара, а до седми клас включително учи в Националното музикално училище, където беше най-добрият солфежист в групата си. Сега завърши с отличие СМГ и получи 6.00 на матурата си по математика, след което и 6.00 на Математика 2 в СУ, където влезе първа Софтуерно инженерство с максимален бал. В момента учи програмиране, компютърна анимация и визуални ефекти, свири, пее и рисува. Мислиш ли, че мога да повлияя на такъв човек?! Двамата с Миро сме я оставили сама да върви по пътя си, сама да решава в кой момент накъде да поеме, защото вярваме, че има интелект, сили и талант да покори света!