Александра в Страната на Чудесата

Младата актриса с български корени Александра Генова разказва за ролята си в хитовия сериал S.W.A.T. и как да не се изгубиш на снимачната площадка – буквално и метафорично.

Прочитане за 9 мин.

Родена под щастлива звезда, 17-годишната българка Александра Генова вече може да се похвали със своя дебют в Холивуд. Момичето със златни коси се снима в хитовата продукция на CBS – S.W.A.T, в която участва и Димитър Маринов. Тя грабна сърцата на зрителите със своята неподправена невинност и ангелско излъчване.

Младото момиче е родено в София, но до 4-годишна възраст живее в Шумен. След това се мести със своето семейство в страната на неограничените възможности. Открива, че актьорството е нейна мечта и смело поема по пътя към реализирането й. Записва се за кастинг за ролята на отвлечено българско момиче, което бива спасено от любимеца на феновете на сериала – Шемар Мур. Екипът на тв шоуто е толкова впечатлен от представянето й, че сцената, в която играе, става тийзър на култовия сериал – IMBD VIDEO.

За американската мечта и чудноватия свят на Александра говорим със самата нея в интервю за Argent Publication.

Здравей, Алекс. Гледах те в S.W.A.T и трябва да призная, че съм впечатлена от професионалното ти представяне. Разкажи ни за теб. Коя е Александра Генова отвъд малкия екран?

На първо място, бих желала да мисля за себе си като модел за подражание на своите по-малки сестри – близначки. Те наблюдават всичко, което правя и то се превръща в път, който да следват. Затова за мен е най-важно да бъда винаги силна и постоянна в действията си, независимо какво се случва. Родена съм в София, но съм живяла в Шумен. Преместихме се в Щатите когато бях на 5 години и израснах в Далас – Тексас с мама и втория ми баща. Родителите ми са се разделили, когато съм била съвсем малка, но моята майка винаги ми е казвала, че животът ми в САЩ е най-голямата привилегия за някой като мен, роден в България.

За какво мечтаеш? И какво да очакваме от теб в бъдеще?

Най-голямата ми мечта, откакто навърших 8 години, е да се занимавам с шоубизнес. Не осъзнавах, че частта от този път към мечтата, която е отредена за мен, е актьорското майсторство. Разбрах го на около 12-годишна възраст. Но обожавам всички форми на изкуството – рисуване, поезия и книгите. Всичко, което изисква богато въображение е „моето нещо”. Колкото до бъдещето – нямам никаква идея какво следва. Преследвам възможностите ден за ден и давам всичко по силите си. Толкова много актьорски кариери преминават в чакане за прослушване и понякога е чист късмет да ти позвънят. Това да не знаеш какво те очаква е малко изнервящо, но същевременно и много вълнуващо.

А какво е усещането да бъдеш на снимачната площадка под светлината на прожекторите?

Александра Генова

Това е едно от най-вълнуващите усещания, от които буквално те побиват тръпки. Моят баща Тим беше с мен на снимачната площадка, тъй като бях едва на 17 години и усещането за него също бе много вълнуващо. Всичко протича много бавно. Пристигаш в 3 и си тръгваш в полунощ. И това беше само сцената, в която нямах реплики все още. Основното усещане е за постоянна заетост, тъй като във всеки един момент всеки прави нещо. Над 50 души се трудят неуморно между декорните стени и снимачните пространства. Първоначално имаш усещането за нещо много интимно и трябваше да си припомням, че съм част от цялото събитие, както и всички останали и не трябва да се страхувам. Не го и направих.

Чувстваше ли се изнервена край толкова известни актьори около теб?

Александра Генова

По време на втория ден от снимките започна работата с главните актьори в сериала. До този момент тези хора са били на екрана на телевизора ми, а днес ги срещам на живо и това беше наистина плашещо усещане. През цялото време се опитвах да запазя самообладание и да не се изложа по някакъв начин. За огромно щастие, те бяха изключително любезни и мили с мен. Екипът на сериала е наистина невероятен и аз имах привилегията да бъда приветствана в индустрията по особено мил и подкрепящ начин от големи звезди.

Липсва ли ти България и кой е най-яркият спомен, които изниква, когато си помислиш за родния град?

Живяла съм в България едва 5 години, но имам много живи спомени от там. Имах тежка астма, която прерасна в пневмония. И това се повтаряше три пъти преди да заминем за САЩ. Спомням си милите лекари и сестри, които винаги се грижеха много добре за мен. По това време прекарвах много време с баба в Шумен, тъй като мама беше заминала в САЩ. И помня, че преди да ме вземе с нея, ужасно ми липсваше. Откровено казано, най-милите спомени са за баба и дядо. Баба и до днес казва, че аз съм третото й дете. Те ме отгледаха до деня, в който не прекосих света с мама. За последно бях в България през 2019 година, за да ги видя и честно казано, страната е все толкова прекрасна. Като малка не съм обръщала внимание на тази страна на нещата, но днес виждам в България неща, които ме впечатляват – красива природа и мили хора. Имам манталитет на човек, израснал в Щатите, но в сърцето си усещам силна връзка с родината, корените, културата, храната и езика. Късметлийка съм да нося корените на България.
Пълното интервю с Алекс Генова може да прочетете в есенния брой на Аржент от 2020, „Закъсняло лято“ .
Автор: Веска Йотова
Images by Личен архив